Децата ще останат сами. Не би могъл да рискува така.
Отвън ревът на мотора се чуваше все по-близо.
Той настигна момичетата, когато Шарлът вече завърташе топката на секретната брава в кухнята. Пресегна се над нея, освобождавайки горното резе, докато тя освобождаваше долното.
Воят на мотора се издигна чак до небесата. Странно… беше сякаш не рев на машина, а на някакъв свиреп звяр от юрския период.
Беретата! Напълно разстроен от телепатичната връзка и носещия се напред джип, Марти беше забравил за пистолета и той беше останал на масичката във всекидневната.
Нямаше време да се връща за него.
Шарлът завъртя дръжката на бравата. Виещият вятър изтръгна вратата от ръцете й, блъсна я и повали момичето на земята.
Точно тогава в предната част на къщата нещо изгърмя — БАМ! — като избухване на бомба.
Огромният джип профуча край скривалището на Пейджи и тя разбра, че няма да има възможността да чака кучия син да спре колата. Нямаше да може да притичва от дърво на дърво, приближавайки крадешком към него, и да се спотайва в сенките на храстите като истинска героиня от приключенски филм, за каквато се мислеше. Той играеше по собствени правила, а това означаваше, че такива изобщо нямаше. Всяко негово действие беше непредсказуемо.
Когато успя най-сетне да се изправи на крака, джипът беше на около двадесет и пет метра от бунгалото като продължаваше да увеличава скоростта си.
Молейки се изтръпналите й и вдървени от студа крака да не я подведат, Пейджи се прехвърли през камъните и хукна с все сила към бунгалото, тичайки успоредно на алеята. Тя се провираше между стволовете на дърветата като се стараеше да остава в сенките им.
Поради факта, че „БеЕмВе“-то не беше пред бунгалото, а малко наляво от входа, джипът имаше отлична видимост към стълбището. Един-два сантиметра снежна покривка не беше достатъчна, за да го забави. Земята под нея не беше още съвсем замръзнала и корава като камък, каквато щеше да стане към средата на зимата. Гумите лесно се забиха в пръстта и зацепиха здраво.
Шофьорът изглежда се беше изправил на педала за газта. Той или бе решил да се самоубива, или беше дълбоко убеден в своята неуязвимост. Моторът изрева.
Пейджи беше все още на около тридесет метра от бунгалото, когато предната лява гума на джипа достигна първото стъпало на невисокото стълбище. После той се стрелна по него, като че ли беше състезателна рампа. Дясната предна гума за миг се завъртя във въздуха, сетне заора в площадката, когато бронята й направи на трески навеса над входната врата.
Пейджи очакваше, че площадката ще се огъне под тежестта, но след като стремително изкачи и третото стъпало, джипът излетя във въздуха, подхвърлен от задната лява гума.
Той е във въздуха… дъските от навеса на площадката пред входа стават на трески, дървените рамки се разлетяват на всички страни. Преминава през тях с лекота, сякаш са най-обикновена паяжина или просто ефирен воал.
А сега право към вратата като огромен двутонен снаряд! Канонаден залп от хоросан!
Той затваря очи. Предното стъкло може да се пръсне.
Страхотен челен удар… полита напред… предпазният колан го дръпва назад. Изпуска шумно въздух, в гърдите си усеща болка…
Истинска симфония от пукот и трясък — пукат дъски, болтове се чупят на две, пантите на вратите се разпадат, подпорните греди трещят! И тогава изведнъж движението напред спира — джипът е сплескан!!!
Той отваря очи.
Предното стъкло е още цяло.
Джипът е във всекидневната на бунгалото. Предницата му е насочена към дивана и един преобърнат стол. Наведен е леко напред, защото предните колела са пробили пода и висят в празното пространство под него.
Вратите на автомобила са останали над пода и могат да се отворят. Убиецът разкопчава предпазния си колан и излиза от колата, стиснал в дясната си ръка 38-милиметров пистолет. Напред, напред! Бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!
Той чува пукот над главата си и поглежда нагоре. Таванът е пробит и се огъва навътре, но вероятно ще остане цял и няма да се срути. Фин снежен прах и кафяви борови иглици се посипват през пукнатините.