Подът е осеян със счупени стъкла — прозорците от двете страни на входа са разбити.
Разрушението го опиянява и възпламенява яростта му.
Във всекидневната няма никой. През отворената врата той вижда и почти цялата кухня. Там също няма никой.
В широкия коридор между всекидневната и кухнята има две врати — в ляво и в дясно. И двете са затворени. Убиецът тръгва надясно.
Ако фалшивият баща се е скрил там и чака, самото отваряне на вратата ще дръпне спусъка на цяла канонада от изстрели.
Иска му се да избегне наранявания от куршуми, ако изобщо е възможно, защото иначе ще трябва отново да се влачи и да чака да заздравеят раните му. Трябва да свърши с всичко това сега, тук, днес!
Ако жена му и децата му още нямат двойници и не са заменени с чужди форми, те със сигурност няма да могат дълго да останат хора. Нощта скоро ще дойде. Остава по-малко от час. От филмите знае, че винаги и всичко се случва през нощта: нападения от чуждопланетни пришълци, инжектиране с паразити, нападения от мутанти, крадци на души, изчадия, които смучат кръв… Всичко това се случва нощем — или когато луната е пълна, или когато изобщо я няма, но винаги нощем.
Вместо рязко да отвори, застанал в безопасно положение — отстрани — той застава пред стаята и открива стрелба с 38-милиметровия си пистолет. Вратата не е от солидно дърво, а от талашит и дори от упор куршумите оставят големи дупки в нея.
Оръжието се тресе в ръцете му. Откатът му донася огромно удовлетворение. Усещането е почти като при полов акт и до известна степен служи за отдушник на безсилието и яростта му. Той натиска спусъка, докато най-сетне жилото попада върху празните килийки в патронника.
В другата стая не се чуват писъци. Последният грохот от стрелбата утихва, а след това не се чува нито звук.
Той хвърля оръжието на пода и изважда втория 38-милиметров „Чийфс Спешъл“ от кобура на рамото си, скрит под якето на убития цветар.
С ритник отваря вратата и бързо влиза вътре. Пистолетът е насочен напред.
Стаята е спалня, но вътре няма никой.
Стремително засилващото се чувство на безпомощност раздухва пламъка на яростта му.
Той се връща в коридора и се обръща към другата затворена врата.
В първия миг, когато видя как джипът полетя във въздуха над портичката и се заби в предната стена на бунгалото, Пейджи се спря.
Макар да ставаше пред очите й и да знаеше, че всичко това е истина, сблъсъкът й се видя нереален, като в сън. Огромният автомобил летя сякаш цяла вечност като буквално се понесе над портичката, а колелата му се завъртяха във въздуха. Той като че ли се разтвори, преминавайки през стената на бунгалото, и изчезна така, сякаш изобщо никога не бе съществувал. Разрушенията бяха съпроводени с голям шум… И все пак той като че ли не беше нито толкова грозен, нито толкова силен, както обикновено биваше във филмите. Веднага след това се възцари относителният покой на бурята, а денят напомни отново за себе си единствено чрез воя на вятъра. Снегът падаше на безшумни талази.
Децата…
С окото на съзнанието тя видя как стената избухва навътре и се стоварва върху тях, а след нея и джипът.
Пейджи вече тичаше, още преди да осъзнае този факт. Тичаше право към бунгалото.
Тя държеше ловната пушка с две ръце: лявата върху долната част на цевта, дясната — върху приклада, с показалец върху предпазителя на спусъка. Трябваше само да спре, да вдигне пушката, да се прицели, да плъзне показалеца си върху спусъка и да стреля. Още докато беше в бунгалото и зареждаше мосберга, Пейджи закрепи към задната част на цевта един допълнителен патрон, за да може да сложи още една гилза в магазина на пушката.
Тя излезе от гората тичешком, хукна по алеята и когато беше само на около десет метра от къщата, вътре се чу оглушителна стрелба. Пет бързи изстрела един след друг. Вместо да я сепнат и да я спрат, изстрелите я накараха да хукне още по-бързо по алеята, прекосявайки за миг равния двор.
Подхлъзна се в снега и падна, подпирайки се на едното си коляно, тъкмо когато вече бе стигнала най-долното стъпало към входната площадка. Заболя я и без да иска, Пейджи тихо изруга.
Ако не се беше спънала обаче, щеше вече да е на площадката или дори във всекидневната. В този миг Шарлът завиваше покрай единия ъгъл на бунгалото в задния двор. Точно зад нея бяха Марти и Емили, хванати за ръка и тичаха.