Той стреля три пъти във вратата отляво на коридора, отваря я с ритник, спуска се бързо напред, приведен почти до земята, и се озовава в още една изоставена спалня.
Някъде навън се затръшва врата на кола.
Марти остави вратата откъм шофьорската страна отворена, опипвайки с ръка под седалката и търсейки ключовете. И през ум не му мина да каже на Шарлът и Емили да не затварят вратите, докато не са готови, защото шумът от затръшването щеше да отекне в околните дървета.
Пейджи още не бе влязла в колата. Тя стоеше до отворената врата и наблюдаваше къщата.
Пушката беше вдигната и готова за стрелба.
Къде бяха проклетите ключове?!
Марти се наведе напред като се сви на две, за да може да опипа още по-назад, под седалката.
Когато докосна ключовете, мосбергът изтрещя. Онзи отсреща също стреля и за малко да улучи Пейджи. Изстрелът накара Марти рязко да вдигне глава. Куршумът изсвистя през отворената врата на „БеЕмВе“-то и се заби в арматурното табло на пет-шест сантиметра от лицето му. Скоростомерът се пръсна на парчета и те се посипаха върху Марти.
— Долу! — изкрещя той на момичетата отзад.
Пейджи отново стреля, онзи отсреща също.
Другият стоеше в зейналата и нащърбена дупка, където някога бе външната врата на бунгалото, а сега бе само празно пространство. Той протегна напред дясната си ръка и стреля, после хукна навътре, към всекидневната може би, за да зареди отново.
Макар че ловната пушка го държеше на разстояние, той все пак беше доста далече, за да може да бъде сериозно ранен от нея, особено като се вземеха предвид необикновените му възстановителни способности. Неговото оръжие обаче от такова разстояние удряше здраво.
Марти бясно завъртя ключа на стартера. Двигателят заработи. Той освободи ръчната спирачка и включи на скорост.
Пейджи влезе в колата и затвори вратата откъм своята страна.
Марти погледна през рамо към задното стъкло, мина на заден ход покрай фасадата на бунгалото, после зави, движейки се по следите, оставени от джипа в неговия самоубийствен устрем.
— Ето го, идва — извика Пейджи.
Все още на заден ход, Марти погледна напред през стъклото и видя как Другият изскочи на площадката, хукна надолу по стълбите и през двора, хванал в ръце по едно шише от вино. Гърлата на бутилките бяха затъкнати с парцали, а от всяко излизаха пламъци… Господи! Те буйно горяха, можеха да избухнат в ръцете му всеки миг, но той изглежда нехаеше за собствената си безопасност. Лицето му бе озверяло и почти щастливо. Той сякаш бе роден за това, единствено и само за това! Инерцията му попречи да спре веднага, но все пак застана на едно място, вдигна дясната си ръка като полузащитник, който хвърля топка на свой играч.
— Тръгвай! — изкрещя Пейджи.
Марти бе тръгнал вече и не беше нужно да му казват да бърза.
Вместо да се обръща и да гледа през задното стъкло, той прикова поглед в огледалото за обратно виждане, за де е сигурен, че кара по алеята и за да не се блъсне в някое дърво, камък или пък да не затъне в канавката. Ето защо веднага усети първото шише със запалителна смес, което описа дъга над снежната покривка и се разби в предната броня на колата.
За щастие ловенето от съдържанието се изля на алеята и там сякаш снегът лумна в пламъци.
Второто шише се разби в покрива на „БеЕмВе“-то, на петнадесетина сантиметра от предното стъкло, точно пред Пейджи. То се пръсна на парчета, съдържанието му избухна в пламъци и се разля по стъклото. За миг единственото нещо, което четиримата виждаха пред себе си, бяха буйните пламъци.
На задната седалка, стегнати с предпазните колани, навели ниско глави и вкопчили се една в друга, момичетата запищяха от страх.
Марти не би могъл с нищо да ги успокои. Единственото, което трябваше да прави, беше да кара назад толкова бързо, колкото му стигаше смелостта, и да се надява, че пламъците върху стъклото ще угаснат, а то ще остане цяло въпреки високата температура.
Разстоянието до шосето е преполовено… Още една трета… Газ! Още само тридесет метра!
Пламъците върху предното стъкло веднага угаснаха, щом бе изчерпан тънкия слой бензин, разлял се отпред, но покривът още гореше. Отгоре непрекъснато падаха горящи парчета, които се удряха в бронята откъм пътниците и падаха в снега. Боята се бе запалила.
През огъня и гъстия, черен дим Марти видя как Другият отново се носи към тях, не така бързо като колата, но не и кой знае колко по-бавно.