Пейджи измъкна два ловни патрона от джоба на якето си и ги пъхна в затвора на пушката на мястото на тези, които вече бе използвала.
Още двадесет метра до шосето… Петнадесет… Десет…
От дърветата и храстите Марти не виждаше какво е положението надолу по хълма. Боеше се, че при излизането на пътя могат да се натъкнат на някое идващо насам превозно средство. Все пак той не смееше да намали.
Ревът на мотора заглуши шума от изстрела. С рязък пукот на предното стъкло се появи дупка от куршум точно под огледалото за обратно виждане, между него и Пейджи. Миг по-късно втори изстрел проби предното стъкло на десетина сантиметра надясно от първата дупка. Истинско чудо бе, че Пейджи не бе засегната. При втората дупка вече милион малки пукнатинки като при верижна реакция се пръснаха по цялото стъкло и то стана млечно бяло.
Преходът от коларския път върху настилката не беше гладък. Друснаха се назад върху шосето толкова силно, че подскочиха върху седалките си, а поразеното предно стъкло се изрони навътре на хиляди малки парченца.
Марти завъртя волана силно надясно, превключи и спря колата. Предницата на „БеЕмВе“-то сочеше пътя, спускащ се надолу. В колата бе станало горещо — пламъците унищожаваха боята на гюрука, но още не бяха плъзнали вътре.
Трети куршум рикошира от металната броня.
Марти включи на първа. През страничното стъкло той видя как Другият стои разкрачен на четири-пет метра от края на коларския път с пистолет във всяка ръка.
Когато Марти натисна педала за газта, още един куршум се заби този път във вратата откъм неговата страна, но не успя да я пробие съвсем.
Онзи хукна, когато видя как „БеЕмВе“-то поема надолу по пътя, отдалечавайки се от него.
Макар че вятърът отнасяше повечето от дима надясно, все пак той беше станал толкова черен и гъст, че част от него влизаше и в колата, което направи положението им още по-тежко. Пейджи се закашля, момичетата хриптяха задавено на задната седалка, а Марти вече не виждаше ясно пътя.
— Едната гума гори! — изкрещя неистово Пейджи, надвиквайки се с виещия вятър.
На стотина метра надолу по пътя горящата гума експлодира и колата се стрелна по заснежената пътна настилка, неуправляема. Марти въртеше волана, следвайки движенията на пързалящия се автомобил, но този път приложната физика се оказа безполезна. „БеЕмВе“-то се завъртя на сто и осемдесет градуса като едновременно поднесе встрани. Спряха чак, когато излязоха от пътя и се блъснаха в оградата на земята, принадлежала някога на Пророческата Църква на Възнесението.
Марти изскочи от колата, дръпна рязко задната врата, наведе се навътре и помогна на уплашените деца да се освободят от предпазните колани.
Дори не се огледа да види дали Другия не идва. Марти беше сигурен, че мръсникът идва. Този тип нямаше да спре никога! Навярно чак когато го убиеха… а може би и тогава нямаше да спре…
Марти измъкна Емили от задната седалка, а Пейджи излезе навън откъм страната на шофьора. Нейната врата беше блокирана от оградата. Бе взела пликовете с парите изпод седалката и сега ги слагаше във вътрешните джобове на якето си. Като закопча циповете си, тя погледна нагоре към върха на хълма.
— Мамка му! — изруга Пейджи и ловната пушка изтрещя.
Марти помогна на Шарлът да излезе, а мосбергът прогърмя втори път. Стори му се, че чу изстрел от пистолет, но куршумът бе минал навярно далече от тях.
Заслонил момичетата, които се гушеха зад гърба му, той ги дръпна от горящата кола и погледна нагоре към хълма.
Другият вървеше нахално по средата на пътя на около тридесет метра, убеден, че от такова разстояние ловната пушка е безопасна, уверен, че виещият вятър ще отклони куршумите, напълно разчитащ на свръхестествените си способности винаги да избягва по-сериозните наранявания. На ръст беше точно колкото Марти и все пак, дори от такова разстояние, той сякаш се извисяваше над тях — мрачна и злокобна фигура. Може би изглеждаше така, защото те бяха в ниското. Почти небрежно онзи отвори цилиндъра на револвера си с едно щракване и избута празните гилзи в снега.
— Зарежда отново — каза Пейджи, възползвайки се от възможността и тя да пъхне нови патрони в магазина на ловната си пушка. — Да се махаме оттук!
— Къде? — запита се Марти в почуда, трескаво оглеждайки снежния пейзаж…
Прииска му се отнякъде да се появи кола.
После се отказа от това свое желание, защото знаеше, че Другият ще убие всички минувачи, които биха му попречили.