Те заслизаха по хълма, блъскани от щипещия вятър, използвайки всяка минута, за да се отдалечат от своя преследвач и да решат какво да правят.
Марти реши, че няма смисъл да търсят друго бунгало сред няколкото, намиращи се навътре в гората. Повечето бяха почивни домове. Нямаше да има жива душа във вторник и то през декември освен, ако до сутринта не натрупаше дебел сняг. Чак тогава щяха да пристигнат първите скиори. А дори и да намереха човек в някое бунгало, в компанията на Другия беше опасно — Марти не искаше на съвестта му да тежи смъртта на невинни хора.
В края на шосето се намираше друг път — 203. Дори в ранните часове на тази снежна виелица по този път имаше постоянно движение между различните други езера и Мамът Лейкс. Ако очевидците бъдеха повече… Все пак Другият не би могъл всички да убие. Би трябвало да се оттегли.
Но краят на местното шосе беше твърде далече. Никога нямаше да успеят да стигнат, преди да са привършили патроните, с които държаха врага си на разстояние… или преди той да ги е очистил с точното си и далекобойно оръжие.
Четиримата стигнаха до една дупка в оградата на църковната земя.
— Ето тук, хайде — каза Марти.
— Но нали това място е изоставено? — възпротиви се Пейджи.
— Няма друго място — рече той, хвана Шарлът и Емили за ръце и ги поведе към църквата.
Надяваше се, че все някой скоро ще мине, ще забележи полуизгорялото „БеЕмВе“ и ще съобщи на местния шериф. Вместо да се разгори още по-буйно, огънят, който унищожаваше боята на покрива на колата, бе потушен от силния вятър. Гумата обаче още гореше и нямаше как никой да не забележи разбитата кола. Ако изведнъж дойдеха двама добре въоръжени заместник-шерифи на проверка и се включеха в битката, те може би нямаше да разберат напълно колко опасен противник е Другият, но пък нямаше да бъдат и толкова наивни и беззащитни, каквито бяха повечето обикновени граждани.
След миг на колебание, в който успя да погледне към хълма, където се носеше тяхната зла съдба, Пейджи ги последва и прекрачи оградата.
Когато го измъква от калъфа на кръста си, скоростният пълнител се изплъзва от пръстите му и пада в снега. Той е вторият от двата, които взе от мъртвия в наблюдателния фургон.
Навежда се, вдига го от земята, бръсва полепналия сняг и го отърква в червения си пуловер под колежанското яке. Приближава пълнителя към отворения револвер, пъха го вътре, завърта го, пуска го надолу и с едно щракване затваря цилиндъра.
Трябва внимателно да използва последните си патрони. Няма да е лесно да убие тези подобия.
Сега вече знае, че и жената е само подобие, както и фалшивият баща. Чужда плът… нечовешка… Тя не би могла да е неговата Пейджи, защото е прекалено агресивна. Неговата Пейджи е покорна, очакваща с копнеж да бъде негова робиня като жените, които видя във филмите от частната колекция на сенатора. Разбира се неговата Пейджи е мъртва. Трябва да го приеме, колкото и да е трудно. Това същество тук само се представя за Пейджи и то не много добре. А положението е дори още по-лошо, защото, ако Пейджи си е заминала от този свят, то обичните му дъщери са сторили същото. Момичетата, макар и сладки и почти напълно като хората, са също подобия — демонични, извънземни и опасни.
Не може да си върне предишния живот.
Семейството му е изчезнало завинаги.
Под нозете му сякаш се отваря черната бездна на отчаянието, но той не бива да пада в нея. Трябва да намери сили и да се бори, докато постигне победа в името на цялото човечество или пък бъде унищожен. Трябва да е смел като Кърт Ръсел и Доналд Съдърланд, когато те се озоваха в същото бедствено положение, защото той е герой, а един герой трябва да устоява.
Тръгва надолу по хълма. Четирите създания изчезват през една дупка в оградата на някакво имение. Единственото нещо, което иска сега, е да ги види мъртви, да пръсне мозъците им, да ги обезглави и да ги нареже на парчета, да им извади очите, да ги изгори, да вземе всички предпазни мерки срещу тяхното възкръсване, защото те са не само убийците на неговите близки същества, но и заплаха за цялото човечество.
Хрумва му, че ако оцелее, тези ужасни изживявания ще му послужат като материал за роман. Разбира се, че ще може да се справи с началото. Това е нещо, на което вчера не беше способен. Макар че жена му и децата му са мъртви завинаги, той може би ще съумее да спаси кариерата си от руините на своя живот.
Като се спъва и хлъзга убиецът се отправя към дупката в оградата.