Чистачките на предното стъкло бяха покрити със сняг, който се втвърдяваше и се превръщаше в лед. Те почукваха и тромаво се движеха напред-назад.
Ослет погледна компютърната карта, после посочи завоя напред и каза:
— Ето там — надясно.
Клокър даде десен мигач.
Като призрачния кораб „Божествената Мария“, изплуващ от някаква странна мъгла с пуснати и раздрани платна и обезлюдени палуби, изоставената църква се изправи пред тях сред пороите от сняг.
Отначало на сивата, сумрачна светлина от бурята и късния следобед Марти си помисли, че тя е в добро състояние, но това негово впечатление бе преходно. Като се приближиха повече, той видя, че на покрива много от керемидите ги нямаше. Цели участъци от медния улук липсваха, а други висяха свободно във въздуха като се люлееха и скърцаха под напора на вятъра. Повечето прозорци бяха счупени, а по някога красивите тухлени стени вандалите бяха изписали с ярки бои десетки нецензурни думи.
Това бе цял комплекс от най-различни сгради: канцеларии, работилници, детска градина, спални помещения, голяма трапезария. Всички те се намираха от двете страни и малко зад главната постройка с островърхия покрив. Пророческата Църква на Възнесението изискваше от своите членове да предават при приемането си в църквата всички свои земни придобивки и да живеят в една общност, управлявана от строги канони.
Марти, Пейджи и момичетата се втурнаха през пет-шест сантиметровата снежна покривка към входа на църквата. Тичаха толкова бързо, колкото позволяваха силите на децата. Не се запътиха към другите сгради, защото църквата бе най-близо до тях. Трябваше да се скрият, колкото е възможно по-бързо. Макар че винаги можеше да усети къде са чрез телепатичната си връзка с Марти, Другият поне нямаше да стреля по тях, ако не ги виждаше.
Дванадесет дървени стъпала водеха към две двукрили дъбови врати, високи три метра. Отляво и дясно, на около два метра височина имаше два малки, кръгли прозореца с цветни стъкла и желязна решетка. С изключение на няколко яркочервени и жълти стъкълца, всички други бяха изпотрошени, оставяйки тъмни, зеещи дупки в плетеницата от ковано желязо. Вратите водеха към шестметрова петоъгълна арка. Над нея се намираше голям кръгъл витраж с многоцветни и сложни фигури. Двадесет процента от стъклото бе все още на мястото си, навярно защото камъните не можеха така лесно да стигнат дотук.
Четирите врати от гравирано дъбово дърво бяха посивели от времето, набраздени, напукани и изрисувани с неприлични думи в ярки краски, които грееха на мъждивата светлина от рано спусналия се здрач. Върху една от вратите някакъв вандал беше нарисувал с бяла боя женско тяло, подобно по форма на пясъчен часовник, снабден с гърди и чатал, който бе изрисуван като буквата „У“. До тази фигура беше изобразен мъжки член в човешки ръст. Върху гранитния перваз над всяка от двете двойни врати незнаен майстор бе издялал буквите на едно и също обещание:
ТОЙ ЩЕ ВИ ИЗДИГНЕ ДО НЕБЕТО
Върху тези думи обаче имаше други, които вандалите бяха изрисували с червена боя:
ГЛУПОСТИ НА ТЪРКАЛА
Сектата беше отвратителна, а нейният основател Джонатан Кейн — измамник и педераст, но Марти бе потресен много повече от вандалите, отколкото от излъганите хора, последвали Кейн. Те поне бяха вярвали в нещо, без значение на това колко фалшиво бе то, бяха копнели да бъдат достойни за Божията милост и бяха дали жертви заради своята вяра, въпреки че в крайна сметка тези жертви се бяха оказали пълна глупост. Все пак се бяха осмелили да мечтаят, макар техните мечти да бяха завършили трагично. Безмозъчната омраза, която беше в основата на рисунките на драскачите, бе работа на празни хора, които не вярваха в нищо, не бяха способни да мечтаят и се забавляваха от болката, която причиняваха на другите.
Едната от вратите бе открехната на петнадесетина сантиметра. Марти я хвана и я дръпна. Пантите бяха проядени от ръжда, дъбовото дърво се бе изкривило, но все пак вратата изскърца и се отвори още тридесетина сантиметра.
Пейджи влезе първа. Шарлът и Емили я следваха плътно.
Марти така и не чу куршума, който го удари.
Той понечи да тръгне след момичетата и усети как в горната лява половина на гърба му се забива сякаш ледена шушулка, а след това разкъсвайки мускули и сухожилия, излиза изпод лявата му ключица. Пронизалият го мраз бе така вледеняващ, че в сравнение с него снежната виелица, връхлитаща църквата, бе като тропическа буря. Марти се разтресе от студ.