Другият изби пушката от ръката на Пейджи, хвърли я настрани, блъсна се в нея и я повали назад през отворената врата.
Пространството точно под камбанарията бе огряно повече от естественото сияние на снега, отколкото от светлината на гаснещия ден. Марти видя, че Другият има ужасяващи рани и бе претърпял някакви странни промени… той продължаваше да се изменя… макар че сивкавият здрач до известна степен скриваше подробностите на неговата метаморфоза.
Пейджи падна върху откритата платформа. Другият се стовари върху нея — като хищник върху жертвата си. Той разкъса якето й и сухо и злорадо изхриптя. Изскърца със зъби като някой кръвожаден, див звяр, слязъл от планините.
Сега той не беше човек, а някакво безмозъчно същество и му се случваше нещо ужасно, което все пак не можеше да се определи.
Подтикнат от отчаяние, Марти успя да впрегне последните си сили. Той се пребори със световъртежа си, който граничеше с пълна дезориентация, затича се и ритна омразното нещо, което искаше живота си. Удари го право в главата. Макар че бе с маратонки, силата на ритника му беше огромна и разби дебелата ледена кора, образувала се върху подметката.
Другият зави от болка, изтърколи се от Пейджи и се спря чак в южната стена, но веднага се надигна на колене. После изведнъж се изправи, пъргав и непредсказуем като котка.
Докато съществото се търкаляше, Пейджи изтича при децата и ги скри зад себе си.
Марти се хвърли към пушката на площадката. Беше само на няколко сантиметра от другата страна на отворената врата. Той се наведе и с дясната си ръка хвана пушката за цевта.
Пейджи и едно от децата извикаха към Марти, предупреждавайки го да се пази. Той нямаше време да хване мосберга както трябва и да го зареди. Изправи се като едновременно с това се обърна, надавайки дивашки крясък, подобен на тези, които издаваше съществото, и замахна с пушката.
Мосбергът се заби с всичка сила в лявата половина на съществото, но все пак ударът не беше достатъчно силен, за да счупи някое ребро. Марти бе принуден да замахне само с едната си ръка, защото не можеше да използва другата и пушката отскочи, удряйки го право в гърдите. Заболя го много повече отколкото Другия.
Съществото-двойник изтръгна пушката от ръката на Марти, но не я използва като оръжие — то като че ли се бе превърнало в някакво човекоподобно създание, което не познаваше оръжието, а виждаше мосберга просто като тояга. Ето защо съществото дръпна пушката и я хвърли през парапета в снежната нощ.
Думата „двойник“ вече не беше подходяща. Марти все още можеше да види прилика със себе си, но дори на здрачната светлина никой не би могъл да каже, че са братя. Не раните от пушката бяха главната разлика. Бледото лице на съществото бе странно изпито и изострено — костите изпъкваха твърде много, а очите бяха прекалено хлътнали и заобиколени от тъмни кръгове като на мъртвец.
Мосбергът все още се въртеше сред падащите снежинки, когато съществото се хвърли върху Марти и го блъсна чак до северната стена. Железобетонният парапет така го удари в бъбреците, че Марти загуби и последните си сили, които бе успял да събере.
Другият го хвана за гърлото. Повторението на сцената от вчера в коридора на втория етаж в Мишън Виехо. Наклони го назад така, както направи и върху парапета в къщата му. Само че сега падането щеше да бъде много по-дълго в тъмнина, която бе по-черна от нощта и по-студена от зимна буря.