13.
Пейджи знаеше, че Марти очаква отново да бъде споходен от мозъчното си затъмнение, при това пред публика. Ето защо тя се възхищаваше от способността му да си придава безгрижен вид. Изглеждаше така весел и жизнерадостен, както и децата.
От гледна точка на момичетата неделята беше прекрасен ден.
Късно сутринта Пейджи и Марти ги заведоха в хотел „Риц-Карлтън“, намиращ се в Дана Пойнт, за да похапнат богато по повод празника за Деня на благодарността. Там ходеха само при специални случаи.
Както винаги Емили и Шарлът се захласнаха по тучната зеленина на изрядно поддържаните тревни площи, красивите салони за гости и безукорните, блестящи от чистота униформи на персонала. Облечени в най-хубавите си рокли и с панделки в косите, те изпитваха изключително удоволствие да се правят на фини и благо възпитан и млади дами… почти същото удоволствие както от двукратното им нашествие в сладкарския щанд.
Тъй като бе необикновено топло за сезона, те се преоблякоха и след обяда посетиха Ървин Парк. Разхождаха се из живописните кътчета, бродейки по пътеките, хранеха патиците в езерото и обхождаха малката зоологическа градина.
Шарлът хареса зоопарка, защото животните, също като в нейната менажерия, живееха в клетки, където бяха на сигурно място. Нямаше екзотични образци (всички животни бяха типични за областта), но в характерния си изблик на чувства Шарлът намираше, че това са най-милите и сладки същества, които някога е виждала.
Емили започна да се състезава с един вълк за това кой ще издържи погледа на другия. Вълкът беше със сребриста козина и кехлибарени очи. Хищникът в оградената с вериги клетка срещна погледа на момичето без да трепне.
— Ако човек пръв погледне в страни — обяви тя спокойно и тържествено, — тогава вълкът ще го изяде целия.
Борбата с погледи продължи толкова много, че Пейджи започна да се безпокои въпреки солидната преграда. След известно време вълкът наведе глава, подуши земята и широко се прозя, за да покаже, че не се е изплашил, а просто му е станало безинтересно и се отдалечи от оградата.
— Щом въпреки всичкия зор, който си дава, той не е могъл да спипа трите прасенца — рече Емили, — бях сигурна, че и мене няма да може да изяде, защото аз съм по-умна от прасенцата.
Тя говореше за анимационния филм на Уолт Дисни — единствения вариант на приказката, който познаваше.
Пейджи твърдо реши да не й позволява да чете варианта на същата приказка от братя Грим, където вместо за три прасенца, се говореше за седем козлета и как вълкът глътнал шест от тях цели. Те били спасени и той не успял да ги смели в корема си, защото в последната минута козата-майка го намушкала, разпрала го и ги измъкнала от димящите му вътрешности.
Пейджи се обърна и на тръгване отново загледа вълка. Той наблюдаваше Емили.
14.
Неделята е напрегнат ден за убиеца.
В Уичита малко преди изгрев-слънце той слиза от канзаското шосе и навлиза в нов жилищен квартал, който доста прилича на онзи в Топека. Тук сменя регистрационните номера на хондата с тези на един шевролет, като по този начин прави откраднатата кола трудно откриваема.
Малко след девет часа в неделя сутринта той пристига в Оклахома Сити, щат Оклахома, където спира, за да зареди с гориво.
Срещу бензиностанцията, от другата страна на шосето има голям супермаркет. В единия ъгъл на огромния, безлюден паркинг е поставен огромен сандък за събиране на доброволни пожертвования. Сандъкът е голям колкото градинска барака и никой не го пази. След като зарежда колата с гориво, убиецът оставя куфарите си, заедно с цялото им съдържание, в сандъка „Добра воля“. Задържа само дрехите, които носи в момента, и пистолета си.
През нощта, докато шареше по магистралата, той имаше възможност да обсъди своя особен начин на съществуване… а също да помисли и за това дали евентуално не носеше някъде в себе си малък предавател, който би помогнал на шефовете му да го открият. Навярно те са се досещали, че един ден той може да се разбунтува срещу тях.
Известно е, че един неголям предавател, който се зарежда от миниатюрна батерия, може да бъде скрит в съвсем малко пространство, каквото е например пространството между стените на куфар.
Когато завива на запад по междущатска магистрала №40, убиецът вижда как в небето пускат пипалата си катранено черни облаци. Четиридесет минути по-късно, когато идва дъждът, той е като разтопено сребро и в миг измива всички цветове от пейзажа, простиращ се от двете страни на пътя. Светът изведнъж е съставен от двадесет, четиридесет, сто нюанса на сивото и то без една светкавица дори, която би могла да освежи малко потискащото и мрачно еднообразие.