На отбивката пристигат коли и камиони, отклонили се от магистралата, спират за малко, тръгват си, а на тяхно място идват нови превозни средства, които паркират между хондата и джипа.
Убиецът е търпелив. Търпението е част от обучението му.
Двигателят на караваната буботи. От двойната тръба на ауспуха бухват бели облачета изгорели газове, подобни на захарен памук. Зад пердетата на малките прозорци грее топла, кехлибарена светлина.
Убиецът усеща в сърцето си завист заради този уютен дом на колела. Изглежда му по-уютен от онзи, който той се надява някога да има. Завижда им и за дългия брачен живот. Какво ли би било да си има жена? Как ли би се чувствал като обичан съпруг?
Минават цели четиридесет минути, ала дъждът не намалява. Десетина коли обаче напускат паркинга. Единственият автомобил, спрял откъм шофьорската страна на джипа, е хондата.
Убиецът взима пистолета, слиза от колата и бързо приближава към къщичката на колела, като държи под око прозорчетата — да не би Френи или Джек да дръпнат пердетата и да погледнат навън в най-неподходящия момент.
Той поглежда към тоалетните — никой не се вижда.
Отлично!
Сграбчва студената, хромирана дръжка на вратата. Отключена е. Изкачва стълбите, вмъква се вътре и поглежда към шофьорската седалка.
Кухнята е непосредствено зад отвореното купе. Малката ниша служи за трапезария, а по-нататък е всекидневната. Джек и Френи са в малката трапезария. Хранят се. Жената е с гръб към убиеца.
Джек го вижда пръв и се надига, като едновременно се измъква от малката ниша. Френи се обръща и поглежда през рамо, повече любопитна, отколкото разтревожена. Първите два изстрела улучват Джек в гърдите и гърлото. Той се свлича върху масата. Цялата оплискана в кръв, Френи отваря уста да изписка, но третият изстрел драстично обезобразява черепа й.
Заглушителят е върху дулото, но вече не действа. Заглушителните му елементи са вече изхабени. Звукът от трите изстрела е съвсем малко по-тих от този при обикновена стрелба.
Убиецът затваря след себе си вратата откъм страната на шофьора. Поглежда през прозореца към тротоара, към бруления от дъжда паркинг, към тоалетните. Няма никой.
Прехвърля се над лоста за смяна на скоростите и сяда на седалката до шофьорското място. После надниква през предното стъкло, за да огледа паркинга и от другата страна. Там има само четири превозни средства: най-близкото до джипа е един огромен тир. Шофьорът му сигурно е в тоалетната, защото в кабината няма никой.
Едва ли някой е чул изстрелите. Шумът от поройния дъжд е идеално прикритие.
Убиецът завърта седалката си, става и тръгва обратно през малкия дом на колела. Спира до мъртвата двойка, докосва гърба на Джек… после лявата ръка на Френи, отпусната безжизнено върху масата в локва от кръв, до чинията с обяда й.
— Сбогом — прошепва убиецът.
Иска му се да има малко повече време, за да може да се наслади и да изживее този специален миг с тях.
Но след като е стигнал до тук, той вече гори от трескаво напрежение да смени час по-скоро дрехите си с тези на мъжа на Френи и отново да тръгне на път. Вече е напълно убеден, че в гумените подметки на спортните му обувки е скрит предавател и че сигналите му дори в този момент насочват по следите му опасни хора.
Банята е зад всекидневната, а до банята има голям шкаф, натъпкан с дрехите на Френи. По-нататък е спалнята където има по-малък шкаф с дрехите на Джек. За не повече от три минути убиецът смъква всичко от себе си и остава гол. После облича ново бельо, бели, къси чорапи, дънки, риза на червени и кафяви карета, чифт износени маратонки и кафяво кожено яке на мястото на предишното, което е черно. В крачолите дънките му стават обаче в талията са с три-четири сантиметра по-широки. Убиецът ги пристяга с колан. Маратонките му са малко свободни, но стават за носене. Ризата и якето са му точно по мярка.
Убиецът отнася спортните си обувки в кухнята. За да разбере дали подозрението му е основателно, той взима голям, назъбен кухненски нож от чекмеджето на масата и отрязва няколко тънки пласта гума от тока на подметката, докато накрая открива малка кухина, натъпкана плътно с електроника — миниатюрен предавател е свързан с цяла поредица от часовникови батерии, които сякаш са разположени из целия ток и навярно из цялата подметка.