Выбрать главу

15.

Късно вечерта в неделя у дома, след като излапаха две големи купи с пуканки и изгледаха два филма по видеото, момичетата си легнаха, а Пейджи ги зави, целуна ги за лека нощ и се оттегли при вратата, за да гледа как Марти се настанява, подготвяйки се за онзи миг от деня, който той обожаваше — времето за приказките.

Марти продължи да чете поемата за злия двойник на дядо Коледа и момичетата веднага бяха запленени от разказа.

Бягат елените в нощта, вижте в очите им страха. Те умни, те мили са и устремено летят в снега. Но сякаш викат с тревога: Туй не е дядо Коледа, за бога! Това злодей е страшен и ужасно подъл!
Летят елените в късната доба, носят се вихрено те във нощта, товара си да хвърлят в пропастта. Но ето го с камшик в ръката, подлецът посяга към ръчна граната. И копие има, и кожена палка… Мили деца, туй не е залъгалка!
Автоматът му „Узи“ съвсем не е играчка! Има дори страшна лъчехвъргачка!

— Лъчехвъргачка ли? Лъчево оръжие?! — възкликна Шарлът. — Тогава той е извънземен!

— Не ставай глупава! — смъмри я Емили. — Нали е близнак на дядо Коледа? Ако е извънземен, значи и дядо Коледа е извънземен. А ние знаем, че не е.

Със самодоволна снизходителност на девет годишно момиче, което отдавна е разбрало, че дядо Коледа не съществува, Шарлът каза на сестра си:

— Ем, има да научиш още много неща. Татко, какво може лъчевото оръжие? Може ли да направи хората на пихтия?

— Превръща ги в камък — рече Емили и измъкна ръката си изпод завивката, хванала излъскания камък, на който беше нарисувала очи. — Това е станало и с Пийпърс.

Спират се над къщата, а покривът блести. Тоз, който се прокрадва, познахте го, нали? Дядо Коледа слиза с камшик от шейната, елените грубо хваща за рогата. И ето навежда се над милите душички и шепне им високо в малките ушички: Внимавайте в картинката, момчета! За полюса изобщо не мислете: съветвам ви да чакате тук кротки и добри, че само да побегнете, аз вашите следи набързо ще открия и сред северната шир без никой да щадя, ще почна славен пир: пастет еленски или пък пирожка с еленово месо, еленова салата, топла супа и пушено еленово руло.

— Мразя този тип! — обяви възбудено Шарлът и издърпа завивката чак до носа си, както предната вечер. Обаче не беше истински уплашена. Доставяше й удоволствие да показва, че уж се бои.

— Този човек… той се е родил лош — реши Емили. — Изобщо не може да е такъв, само защото майка му и татко му не са били мили с него, както е трябвало.

Пейджи се възхищаваше от способността на Марти да налучка верния тон, с който да плени изцяло децата. Ако той предварително й бе дал поемата, за да я прегледа, тя щеше да му каже, че е прекалено силна и страшна за малки момичета.

Това е то! Кой казва, че психологът има по-верен инстинкт, отколкото разказвачът?!

Злодеят е доволен, смехът му ехти, от него се тресат и стъкла и врати. Той киска се за туй, гдето смята да стори на милите, спящи във къщата хора. О, колко противно и грозно се смее! В сърцето му скверно желание тлее! Но къщата коя е? Къщата коя е? На Марти Стилуотър и семейството му тя е!

— Нашата къща! — изписка Шарлът.

— Знаех си! — рече Емили.

— Не си! — възрази Шарлът.

— Брей, знаех!

— Не си пък!

— Знаех! Затова спя с Пийпърс — да ме пази, докато мине Коледа.

Те започнаха да молят баща си да им прочете всичко отначало — стиховете от вчера и от днес. Марти се подчини и се приготви да чете, а Пейджи се измъкна тихо навън и слезе долу, за да прибере останалите пуканки и да подреди кухнята.

Колкото до децата, денят беше превъзходен за тях. За нея също бе добър. Марти не бе имал повторен инцидент, което й даде възможност да се убеди, че мозъчното затъмнение бе изключение — обезпокояващо, необяснимо, но все пак не беше показател за някакво сериозно нарушение или болест.

Как иначе един човек би могъл да се справи с две толкова енергични деца, да ги забавлява, но да не им позволи да се разлудуват прекалено в разстояние на цял един напрегнат ден, ако не беше в изключително добро здравословно състояние. Пейджи беше другата половина от приказната родителска машина, наречена Стилуотър, обаче се чувстваше напълно изтощена.