— Бъди откровен с мене, докторе.
— Но аз съм откровен!
— Нямам нищо против да ти кажа, че това ме плаши.
— Естествено, че ще те плаши — кимна съчувствено Гътридж. — Но слушай, виждал съм далеч по-сериозни и страшни симптоми от твоите, а се е оказвало, че е просто стрес.
— На психическа основа.
— Да, но нищо трайно. Няма да полудееш, ако тази мисъл те тревожи. Опитай да се отпуснеш, Марти. В края на седмицата вече ще знаем какво ти е.
Когато бе необходимо, Гътридж можеше да вдъхва толкова увереност (и до смъртния одър дори така да успокоява), както би направил всеки известен, побелял доктор в най-елегантния си костюм с жилетка. Той свали ризата на Марти от закачалката на вратата и му я подаде. Искрицата в погледа му показваше промяна в настроението му.
— Сега, когато ти запазвам час в болницата, какво име да им кажа: Мартин Стилуотър или Мартин Убийство?
2.
Той разглежда своя дом. Нетърпелив е да научи нещо за своето ново семейство.
Тъй като най-много го интригува мисълта, че е баща, убиецът започва със спалнята на момичетата. Миг-два стои до вратата, изучавайки с поглед двете съвършено различни половини на стаята.
Чуди се коя ли е буйната му дъщеря, украсила своята част от стаята с плакати, показващи ярки, цветни балони, литнали в небето, балерина в подскок… дъщерята, която държи хамстер и други животни в телени клетки и стъклени терариуми… Той все още е със снимката на жена си и двете си дъщери в ръка, но усмихнатите им лица не му показват нищо от характерите им.
Втората дъщеря е явно по-разсъдлива и обича по-спокойни сюжети — пейзажи. Леглото й е опънато като по конец, възглавниците са бухнати точно колкото трябва. Книгите й са подредени, а бюрото й в нейния ъгъл е съвсем чисто.
Когато бавно плъзва вратата на шкафа с огледалото, той забелязва същите разлики в окачените там дрехи: тези вляво са подредени по цвят и вид, а сред тези вдясно няма почти никакъв порядък — нахвърляни са върху закачалките и наблъскани едни върху други така, че задължително да се намачкат.
Тъй като по-малките дънки и рокли са в лявата половина, убиецът е уверен, че по-кроткото и спретнато момиче е и по-малкото. Той приближава снимката към очите си и се взира в нея — в малката фея. Толкова е сладка. Все още не знае дали тя е Шарлът или Емили.
Отива до бюрото на по-голямата дъщеря в нейната половина от стаята и втренчено гледа пълния безпорядък, който цари там: списания, учебници, една жълта панделка, ученическа барета, няколко дъвки „Блек Джек“, цветни моливи, един чифт усукани, розови, три-четвърти чорапи, празна кутия от кока-кола, монети и една компютърна игра.
Убиецът отваря един от учебниците… после друг… И двата имат етикет отпред с едно и също име, написано с молив: Шарлът Стилуотър.
По-голямото и по-непослушно момиче е Шарлът. По-малката и по-спретнатата е Емили.
Той отново се заглежда в лицата им на снимката.
Шарлът е красива, усмивката й е очарователна. Но ако ще има проблеми с децата си, то те ще бъдат именно с нея.
Той няма да търпи безпорядък в къщата си. Всичко трябва да е съвършено: ред, чистота, доволство.
В самотни, хотелски стаи, в непознати градове, буден в тъмнината на нощта, той бе усещал болезнено нуждата, без да разбира какво би удовлетворило неговия копнеж. Сега вече знае, че да бъде Марти Стилуотър (баща на тези деца и съпруг на тази жена), беше съдбата, която щеше да запълни неговата ужасна празнота и най-сетне щеше да му донесе успокоение. Убиецът усеща в себе си чувство на признателност към силата, довела го тук. Той е решен да изпълни задълженията си към своята съпруга, децата си и обществото. Иска да има идеално семейство — като тези, които е виждал в някои любими филми… иска да е добър като Джими Стюарт в „Животът е прекрасен“, мъдър като Грегъри Пек в „Да убиеш присмехулник“… уважаван като единия и другия. Той ще направи всичко необходимо, за да осигури дом, в който цари любов, хармония и ред.
Убиецът е гледал „Дяволско семе“ и знае, че някои деца могат да разрушат един дом и да унищожат всяка надежда за хармония, защото те кипят от енергия и желание да вършат зло. Разпуснатостта на Шарлът и странната й менажерия показват, че тя е непокорна и евентуално способна да извърши насилие.
Когато в някой филм покажат змия, то тя винаги е символ на злото, опасна за невинните. Следователно змията в терариума е доказателство за покварата в момичето и нуждата то да бъде направлявано. Освен това тя държи и други влечуги, двойка гризачи и един отвратителен черен бръмбар в буркан — филмите са го научили, че всичко това е свързано със силите на мрака.