Един ден Шарлът ще разбере и ще му бъде благодарна.
Най-накрая ще го обикне.
Всички ще го обикнат.
Той ще бъде добър съпруг и баща.
Много по-малка от хамстера, мишката трепери, уплашена в ръката му, а опашницата й виси между свитите му пръсти. Главичката й съвсем леко се показва над юмрука му. Мишлето изпразва пикочния си мехур. Убиецът прави гримаса, когато усеща топлата течност върху дланта си, и погнусен, стисва крехкото телце с всичка сила, изцеждайки и последната капчица живот от мръсното зверче.
Той хвърля и него на леглото, до мъртвия хамстер.
Безвредната градинска змия в стъкления терариум изобщо не се опитва да му се изплъзне. Убиецът я хваща за опашката и замахва с нея, сякаш е камшик… замахва отново, а след това с все сила я удря в стената… отново и отново. Когато я провесва, взирайки се в нея, змията е вече напълно безжизнена и той вижда, че черепът й е напълно разбит.
Убиецът навива змията и я слага до хамстера и мишката.
Бръмбарът и костенурката изхрущяват зловещо под тока на обувката му, когато той ги стъпква. Слузестите остатъци от двете животинки поставя на леглото до останалите.
Само гущерът успява да избяга. Когато той отваря капака на терариума и посяга към него, хамелеонът се стрелва по ръката му, бърз като стрела, и скача от рамото му. Убиецът мигновено се обръща и го търси с поглед. Съзира го върху тоалетната масичка, където гущерчето се спуска между четката за коса и гребена, а от там скача върху кутията с бижута. То замръзва на капака й и започва да променя цвета си, за да се слее с околната среда. Обаче, когато убиецът посяга да го сграбчи, хамелеонът скача от шкафа на пода, прекосява стаята, пъхва се под леглото на Емили и се скрива от погледа му.
Той решава да го остави.
Може да е за хубаво. Когато Пейджи и момичетата се приберат, четиримата ще започнат да го търсят. Като го намерят, той ще го убие пред Шарлът или може би ще накара самата нея да го направи. Това ще бъде добър урок, след който тя няма повече да донася неподходящи животни в къщата Стилуотър.
3.
На паркинга отвън, пред триетажната административна сграда в испански стил, където бе кабинетът на доктор Гътридж, вятърът гонеше нападалите по паважа есенни листа, а Марти седеше в колата и четеше статията за себе си в сп. „Пийпъл“. Две снимки и статия в размер на една стандартна страница бяха поместени върху три в списанието. За няколко минути, през които той четеше статията, другите му тревоги поне бяха забравени.
Заглавието с големи, черни букви го накара да трепне, макар да знаеше вече какво е — МИСТЪР УБИЙСТВО. Обаче Марти бе също толкова смутен и от подзаглавието, изписано с по-малки букви: В южна Калифорния писателят на криминални романи вижда мрак и насилие там, където другите виждат светлина.
Той почувства, че статията го представяше като мрачен песимист, обличащ се изцяло в черно, изникващ изведнъж между палмите на брега, гледайки сурово всеки, който би се осмелил да се забавлява, и изнасящ безкрайни, скучни лекции за вродената поквара на човешката раса. В най-добрия случай това би означавало, че Марти е театрален дилетант, костюмирал се така, както той смяташе, че е най-подходящо за един писател на криминални романи.
Може би преувеличаваше. Пейджи щеше да му каже, че е прекалено чувствителен към тези неща. Тя винаги така казваше и го караше да се чувства по-добре, независимо от това дали й вярваше или не.
Марти разгледа фотографиите, преди да прочете статията.
На първата снимка, която беше по-голяма, той стоеше в задния двор на къщата си на фона на няколко дървета и смрачаващи се небеса. Приличаше на ненормален.
Фотографът, Бен Уоленко беше получил инструкции да накара Марти да се снима в пози, които според общото мнение бяха най-подходящи за един писател на криминалета. Ето защо той му предложи няколко театрални атрибута, смятайки, че писателят много ще ги хареса като най-сполучлив израз на злонамереност: брадва, голям нож, шиш за лед, пушка… Когато Марти любезно отклони тези предложения, а също така отказа да облече шлифер с вдигната яка и филцова шапка, нахлупена ниско над очите, фотографът заяви, че наистина е смешно един възрастен човек да си слага подобни труфила и сам предложи да бъдат избегнати баналните клишета, тоест той се съгласи да снима Марти просто като писател и обикновено човешко същество.