Огорчен от зловещия имидж, който списанието му бе създало, и изчервен от смущение, Марти огледа паркинга, за да се увери, че никой не го бе видял как чете статия за самия себе си. Някои отиваха към колите си, други излизаха от тях, но никой не му обръщаше внимание.
В слънчевия до преди малко ден бяха пропълзяли облаци. Вятърът завърташе сухите листа в едно малко торнадо, което се носеше в своя вихрен танц върху черната настилка.
Марти зачете статията, като от време на време въздишаше и мърмореше. Въпреки няколкото незначителни грешки, фактологически материалът се придържаше към истината. Обаче превратното му тълкуване бе същото както образът му, представен от снимките. Милият, завеян Марти Стилуотър! Какъв навъсен и мрачен човек?! Работи в сумрачен кабинет, почти на тъмно, а казва, че просто се опитва да затъмни екрана на компютъра си (не на нас тия!).
Отказът на Марти да бъдат фотографирани Шарлът и Емили бе продиктуван от желанието му да запази тяхното спокойствие и да не позволи на съучениците им да ги дразнят. Това обаче бе изтълкувано като страх от похитители, които уж му се привиждали зад всеки храст. В края на краищата само преди няколко години той бе написал роман за отвличането на едно дете.
За Пейджи, която бе „красива и умна“ като някоя героиня на Марти Стилуотър, се казваше, че е „психолог, чиято работа изисква от нея да се рови в най-тъмните и съкровени тайни на нейните пациенти“ и то така, сякаш тя се занимаваше не с деца, притеснени от разводите на родителите си или смъртта на някой близък, а с изследвания на психиката на най-известните масови убийци на нашето време.
— Милата, завеяна Пейджи Стилуотър — рече гласно Марти. — Хм, защо иначе би се омъжила за мен, ако още тогава не беше вече малко откачена?
Той си каза, че драматизира нещата.
Затваряйки списанието, Марти прошепна:
— Слава богу, че не позволих момичетата да участват. След всичко това те сигурно щяха да изглеждат като децата от „Семейство Адамс“.
Каза си отново, че преувеличава, но настроението му не стана по-добро. Той се чувстваше омърсен и принизен, а фактът, че вече си говореше сам, сякаш напук потвърждаваше новата представа на нацията за него — един забавен ексцентрик.
Марти завъртя ключа на стартера и запали двигателя.
Докато караше през паркинга към оживената улица, той с тревога си мислеше за това, че с мозъчното затъмнение в събота съдбата му бе направила завой към по-лошо, а то нямаше да е за кратко време. Статията в списанието бе още един пътен знак по този нов, мрачен маршрут и Марти трябваше да измине доста дълго разстояние, преди да намери гладкия, първокласен път, който бе изгубил.
Внезапна вихрушка запрати куп сухи листа към колата му и Марти трепна при сухия стържещ звук от дръжките им, които драснаха по бронята и гюрука, подобно на ноктите на кръвожаден звяр, решен да се вмъкне вътре.
4.
Изведнъж усеща страхотен глад. Не е лягал от петък вечерта, прекосил е напряко цяла Америка при доста лоши метеорологични условия, прекарал е деветдесет вълнуващи и изтощителни минути в къщата Стилуотър, опознавайки собствената си съдба. Запасите му от енергия са изчерпани. Коленете му треперят и едва се държи на краката си.
В кухнята той се нахвърля върху хладилника, отрупвайки с храна дъбовата маса в трапезарията. Изяжда няколко резена швейцарско сирене, половин самун хляб, няколко зеленчукови консерви, почти половин килограм бекон, като смесва всичко наведнъж направо в стомаха си, без да си дава труд да приготвя сандвичи — хапка от тук, хапка от там… дъвче бекона суров, защото не иска да губи време в готвене. Яде бързо и с фанатична всеотдайност към пира, забравил трапезните маниери, промивайки трескаво всичко с дълги глътки студена бира, която се разлива и пени по брадичката му. Гладът му е свиреп. Трябва да направи толкова много неща, преди да се върнат жена му и децата, а и той не е сигурен кога точно да ги очаква. Месото е тлъсто и засищащо. Затова от време на време убиецът пъха пръсти в един голям буркан с майонеза, загребва щедри порции от нея и я облизва, смучейки пръстите си, за да смаже малко трудните за преглъщане залъци, въпреки втората бутилка „Корона“. Той приключва яденето си с две дебели парчета шоколадова торта. Тях също промива с бира, след което разчиства масата, забърсва навсякъде с книжни салфетки и си измива ръцете над умивалника.
Отново усеща прилив на енергия.
В ръка със снимката в сребърна рамка, убиецът се качва отново на втория етаж, взимайки стъпалата по две наведнъж. Той влиза в голямата спалня и запалва двете нощни лампи.