Миг-два се взира в двойното легло, възбуден от перспективата да прави секс с Пейджи. Да се люби с нея. Когато мъжът го прави с някоя жена, която обича, този акт се нарича „да правиш любов“.
А той наистина я обича.
Трябва да я обича.
В края на краищата тя му е жена.
Убиецът знае, че лицето й е хубаво, отлично, с плътни устни, нежни скули и весели очи, но от фотографията не се вижда какво е тялото й. Той си представя, че гърдите й са заоблени, коремът й е плосък, краката дълги и добре оформени. Нетърпението му да легне с нея, да проникне дълбоко в нея, е голямо.
Убиецът отваря чекмеджетата на нощното шкафче и там намира бельото й. Той милва един от корсажите й, поглажда гладките чашки на сутиена й и една украсена с дантели камизола. Изважда чифт копринени бикини от най-долното чекмедже и заравя лицето си в тях, вдъхвайки дълбоко уханието им и повтаряйки шепнешком името на Пейджи.
Да прави любов щеше да бъде далеч по-различно от изморителните сексуални изпълнения, които бе имал с разни уличници, забърсвани в баровете, защото тези изживявания неизменно го оставяха с чувството за празнота, отчуждение и болка, тъй като отчаяната му нужда за истинска близост не можеше да бъде задоволена. Отчаянието води след себе си гняв, гневът се превръща в омраза, омразата ражда насилие… а насилието понякога успокоява, тази схема обаче е неприложима за Пейджи, с която ще прави любов. Той й принадлежи, както на никоя друга жена. С нея щеше докрай да бъде задоволено не само желанието му, но и неговата нужда. Заедно те щяха да постигнат единение, каквото човек не можеше да си представи. Съвършено единство и блаженство, духовно и физическо консумиране — всичко, което бе виждал в безброй много филми: тела, облени в златиста светлина, екстаз, неизмеримо силно усещане за удоволствие, възможно само, когато има любов. След това нямаше да се налага да я убива, защото те щяха да бъдат едно цяло — две сърца, туптящи в пълна хармония, без да е нужно убийство, преливащи един в друг и всички нужди възхитително задоволени!
Перспективата за романтична връзка го оставя без дъх.
— Ще те направя щастлива, Пейджи — обещава той на снимката.
Осъзнавайки, че не се е къпал от събота и с намерение да бъде чист за нея, той поставя обратно копринените бикини в купа, от който ги е измъкнал, затваря чекмеджето на шкафа и отива под душа в банята.
Убиецът смъква дрехите, които е взел от шкафа в караваната на беловласия пенсионер Джек в Оклахома, в събота… едва преди едно денонощие. След като свива на топка всички дрехи, той ги напъхва в едно метално кошче за отпадъци.
Банята е достатъчно широка, а водата под душа е прелестно гореща. Той щедро се покрива с пяна от сапун и скоро облаците пара се изпълват с тежкия, упойващ аромат на цветя.
След като се избърсва с една пухкава, жълта хавлиена кърпа, убиецът рови из шкафчетата в банята, докато най-накрая намира тоалетните си принадлежности. Той се напръсква с дезодорант, а след това сресва влажната си коса назад и я оставя да изсъхне така. Избръсва се с електрическата самобръсначка, плясва по бузите си малко одеколон с мирис на липа и измива зъбите си.
Чувства се като нов човек.
В своята половина от огромния килер за дрехи той си избира чифт памучни слипове, дънки, памучна бархетна риза на сини и черни карета, къси чорапи и чифт маратонки „Найк“. Всичко му е съвсем по мярка.
Колко е хубаво да си у дома!
5.
Пейджи стоеше до прозореца и гледаше как сивите, кълбести облаци прииждат от запад, носени от тихоокеанския вятър. Те се трупаха в небето, а там където се скупчваха, земята под тях потъмняваше и огрените от слънцето сгради намятаха черни плащове.
Вътрешното пространство на светая светих на Пейджи, нейния кабинет, се състоеше от три стаи на шестия етаж с два прозореца, предлагащи не особено възхитителна гледка — един голям базар и сгушилите се един до друг покриви на жилищните квартали, които се точеха през целия Ориндж Каунти и очевидно се губеха някъде в безкрая. Пейджи разбира се би предпочела панорамна гледка към океана или към някой зелен и кичест вътрешен двор, но това би означавало по-висок наем, а то бе немислимо в онези ранни години от писателската кариера на Марти, когато тя припечелваше прехраната.
Сега, въпреки нарастващия му успех и внушителен доход, наемането на по-скъп кабинет някъде другаде все още би било неразумно. Кариерата дори на един процъфтяващ писател не означаваше сигурен доход. Когато се разболееше собственикът на магазин за пресни плодове, то той оставяше служителите си да продължат да продават ябълките и портокалите в негово отсъствие, но ако Марти се разболееше, цялото предприятие, макар и със скрибуцане, спираше напълно.