Загадката около неговата смърт щеше да осигури безброй слухове, които щяха да изникнат като коралови рифове, включвайки всички нюанси на скандала и злонамерените предположения, и оставяйки на паметта му само някакви жалки останки на почит. Почитта бе едно от малкото неща, които имаха значение за Дру Ослет. Той бе изисквал уважение и почит още, когато беше малко момче. Това бе негово право по рождение — не просто приятна, празнична премяна на родовото име, а и дълг, който трябваше да бъде платен на цялата семейна история и постижения, въплътени в него.
— Бъди в покой, Алфи — рече нервно Ослет.
Една ръка, бяла и твърда като мрамор бе очаквала толкова време лъча на фенерчето, за да бъде открита. Пръстите с цвят на алабастър докосваха килимчето пред облицованата с дърво ниша, която служеше за трапезария. Малко по-нагоре… побелялата глава на мъж, паднал по очи върху обляна в кръв кухненска маса.
4.
Пейджи стана от масата в трапезарията, отиде до прозореца, наклони лентите на транспарантите така, че пролуките между тях да станат по-големи и се загледа навън, в постепенно утихващата буря. Тя гледаше в задния двор, където нямаше лампи. Нищо не се виждаше, освен следите, които дъждът оставяше от другата страна на стъклото. Приличаха й на тлъсти плюнки, може би защото Пейджи така много искаше да се изплюе в лицето на Лоубок.
Тя бе много по-враждебно настроена към него, отколкото Марти… не само към детектива, но и към целия свят. Цял живот Пейджи се беше борила да разреши конфликтите, родени в детството й и предизвикващи гнева й. Тя бе постигнала значителен успех, но пред лицето на такава дързост чувстваше как в нея отново се надигат огорченията и разочарованията от детските й години и нейният неориентиран гняв се съсредоточи изцяло върху Лоубок, при което едва успя да се овладее.
Съзнателното избягване на дразнителя — с лице към прозореца и загърбила детектива — беше доказан начин за запазване на самообладанието. Е, консултантке, консултирайте себе си, ваша милост! Ограничаването на общуването предполагаше ограничаване и на гнева.
Пейджи се надяваше, че този метод е по-ефикасен за клиентите й, отколкото беше за нея, защото тя все още кипеше от яд.
На масата, седнал до детектива, Марти изглеждаше твърдо решен да бъде разумен и отзивчив. Такъв, какъвто си беше, той щеше да се надява до последния възможен предел, че загадъчната враждебност на Лоубок може да бъде обезоръжена. Както беше ядосан, а Пейджи не го бе виждала никога толкова ядосан преди, той все пак обладаваше огромна вяра в добрите намерения и добрите думи на хората, особено в думите, възстановяващи и поддържащи хармонията при дадени обстоятелства.
— Сигурно той е изпил бирите — каза Марти на Лоубок.
— Той ли? — попита Лоубок.
— Двойникът. Вероятно е престоял в къщата няколко часа, докато съм бил навън.
— Значи, нападателят ви е изпил и четирите бири?
— Снощи, в неделя вечер аз изхвърлих боклука от кофата и съм сигурен, че тези шишета не са останали от уикенда.
— Този човек… той е влязъл с взлом в дома ви, защото… как точно ви го каза?
— Каза, че има нужда от живота си.
— Има нужда от живота си?
— Да. Попита ме защо съм му откраднал живота и кой съм.
— Значи, той влиза с взлом — рече Лоубок — и е възбуден. Говори несвързано, добре въоръжен е… но докато чака да се върнете, решава да повилнее и изпива четири бутилки „Корона“.
Без да се извръща от прозореца, Пейджи каза:
— Лейтенант, моят съпруг не е изпил тези бири. Той не е пияница.
— Наистина бих искал да анализирате дъха ми, щом желаете — рече Марти. — Ако съм изпил толкова много бири една след друга, то това веднага би се отразило на нивото на алкохола в кръвта ми и пробата ще го покаже.
— Е, ако това ни трябваше — каза Лоубок, — първото нещо, което щяхме да направим, е да ви анализираме дъха. Обаче не е необходимо, мистър Стилуотър. Аз съвсем не твърдя, че вие сте били пиян и, че сте си въобразили всичко това под влияние на алкохола.
— Тогава какво твърдите? — попита Пейджи.
— Понякога хората пият, за да си дадат кураж, когато им предстои трудна задача — отбеляза Лоубок.
Марти въздъхна.
— Може и да съм много тъп, лейтенант… все пак разбирам, че в току-що казаното от вас има много неприятен по значение контекст. Обаче за нищо на света не мога да разбера каква полза бих имал аз от всичко това!