5.
Клокър се върна от предната част на автомобила, за да докладва, че ключът е на положение „запалване“, но резервоарът очевидно е празен, а акумулаторът — изтощен. Лампата в шофьорската кабина не можеше да бъде запалена.
Притеснен, че лъчът на фенерчето може да бъде забелязан и да събуди подозрения у някого, който би спрял на паркинга, Дру Ослет бързо огледа двата трупа в претъпканата миниатюрна трапезария. Тъй като изтеклата кръв бе изцяло засъхнала й спечена, той разбра, че мъжът и жената бяха мъртви от доста време. Обаче, макар и в двете тела все още да се забелязваха признаци на мъртвешко вкочаняване, те все пак не бяха напълно вцепенени. Явно вкочаняването бе достигнало някаква най-висока степен и после бе започнало да намалява, както ставаше обикновено между осемнадесетия и тридесет и шестия час след смъртта.
— Най-вероятно… са умрели по някое време вчера следобед — рече Клокър.
Автомобилът с караваната стоеше на този паркинг вече повече от двадесет и четири часа, а това означаваше, че поне един от полицаите на пътния патрул в Оклахома бе видял подвижния дом в най-малко две свои различни смени. Щатският закон забраняваше паркингите на отбивките за почивка да се използват като места за къмпинг. Тук нямаше електрическо захранване, водоснабдяване, отходни тръби, което би могло да създаде проблеми от санитарно-здравно естество. Понякога полицаите бяха снизходителни към пенсионерите, които се страхуваха да карат в условията на такава буря, каквато бе връхлетяла Оклахома вчера. Това че колата носеше отзад лепенки с надпис „Американска Асоциация на Пенсионерите“, можеше да им спечели известна отстъпка, но и най-благоразположеното ченге не би ги оставило на паркинга две нощи. Всеки миг можеше да дойде патрулната кола, да спре на паркинга и някой полицай да почука на вратата.
Нежелаещ да усложнява техния вече без друго сериозен проблем, като убие един патрулиращ полицай, Ослет извърна лице от мъртвата двойка и веднага се залови с претърсването на караваната. Той вече не беше предпазлив и не се страхуваше, че неправилно функциониращият и разбунтувал се Алфи ще го простреля в главата. Алфи отдавна бе напуснал това място.
Дру Ослет намери изхвърлените обувки върху кухненския плот. С голям, назъбен нож Алфи беше срязал тока на едната обувка, разкривайки електронните вериги и прилежащите към тях миниатюрни батерии.
Втренчил се в маратонките и в гумените изрезки, Ослет замръзна на мястото си, изведнъж обхванат от някакво предчувствие за беда:
— Той никога не е знаел за обувките. Защо му е хрумнало да ги разрязва?
— Е, знае каквото знае — рече Клокър.
Ослет изтълкува изказването на Клокър по следния начин: една част от обучението на Алфи включваше съвременни електронни оборудвания и техники за следене. Следователно, макар и да не беше уведомен, че го следят, Алфи знаеше, че микроминиатюрен предавател можеше да бъде достатъчно малък, за да бъде поставен в тока на дадена обувка и при получаването на далечен, микровълнов, активизиращ сигнал би могъл да черпи достатъчно енергия от часовникови батерии, за да излъчва уловими сигнали в разстояние поне на седемдесет и два часа. Макар и да не можеше да си спомни какъв беше той и кой го управляваше, Алфи беше достатъчно интелигентен да приложи знанията си за следенето на обект към положението, в което самият той се намираше. Бе достигнал до логическото заключение, че шефовете му са осигурили напълно разумни средства за неговото следене в случай, че излезеше от правия път, дори да бяха напълно убедени в невъзможността за бунт.
Ослет се страхуваше да докладва лошата вест в щаба в Ню Йорк. Организацията не убиваше вестителите на лоши новини, особено ако презимето им беше Ослет. Все пак като първи човек, боравещ с Алфи, той знаеше, че част от вината ще падне на него, макар бунтът на оперативния да нямаше нищо общо с него. Грешката сигурно беше някъде в цялостното програмиране на Алфи, по дяволите, а не в неговата работа!
Като остави Клокър в кухнята, за да пази от неканени гости, Ослет бързо прегледа останалата част от малкия подвижен дом.
Не намери нищо интересно, освен куп стари дрехи на пода в спалнята, разположена в задната част на караваната. Под светлината на фенерчето Ослет побутна леко дрехите с върха на обувката си и разбра, че те бяха същите, които Алфи бе носил онази съботна сутрин, когато се качи на самолета за Канзас Сити.
Ослет се върна в кухнята, където в тъмното чакаше Клокър и за последен път освети с фенерчето си мъртвите пенсионери.