Като взе бележника си и найлоновия плик с вещественото доказателство, Лоубок каза:
— Ако резултатите от изследванията на кръвта, взета от килима горе, докажат, че тя е човешка, ще изникнат съвсем други въпроси, което пък ще наложи да довършим разследването, независимо от това дали ви е приятно да ни виждате или не. Всъщност, каквито и да са резултатите, ние пак ще се видим.
— Ние просто тръпнем в очакване да ви видим отново — каза Пейджи без злоба в гласа, сякаш тя вече не виждаше Лоубок като заплаха, а само като комична фигура.
Марти усети как поведението на Пейджи заразява и него, разбирайки, че както при нея, така и при него тази внезапна и мрачна веселост бе резултат от непоносимото напрежение през последния час.
— Непременно се отбийте пак — каза той.
— Ще си направим чудесен чай — рече Пейджи.
— И кифли с масло!
— Курабийки…
— Сладки за чай…
— И на всяка цена доведете жена си — каза Пейджи. — Ние сме хора със свободни възгледи. Много ще се радваме да се запознаем с нея, дори да е от друг вид.
Марти почувства, че Пейджи е опасно близо до точката, в която можеше високо да се разсмее, защото и самият той бе близо до нея. Разбираше, че поведението им е детинско и употреби всичкото си самообладание, за да не взима на подбив Лоубок, докато го изпращаше на входната врата. С шегите си Марти го накара съвсем да се смали така, както може би професор фон Хелсинг принуждаваше граф Дракула да се оттегля, размахвайки разпятие под носа му.
Странно, но детективът бе смутен много повече от тяхната фриволност сега, отколкото от гнева им преди или от сериозната им настойчивост, че убиецът е истински. Видимо Лоубок бе обхванат от неувереност и върху лицето му се появи израз, който подсказваше едва ли не, че той всеки миг ще им каже да седнат и да започнат всичко отначало. Обаче съмнението в собствените сили беше слабост, непозната за него, и Лоубок не се занимава дълго с нея.
Неувереността бързо отстъпи пред, обичайната му леко презрителна напереност.
— Ние ще задържим пистолета „Хеклер и Кох“, който е на двойника — каза детективът, — както и вашите оръжия разбира се, докато не представите нужните документи.
Марти изживя миг на ужас при мисълта, че полицаите са открили пистолета „Берета“ в кухненския шкаф и ловната пушка „Мосберг“ под леглото на горния етаж, както и другите оръжия, канейки се да го оставят съвсем беззащитен.
Обаче Лоубок изброи само три оръжия: пистолета „Смит и Уесън“, 38-калибровия колт и автомата М-16.
Марти се помъчи да скрие облекчението си.
Пейджи отвлече вниманието на Лоубок като каза:
— Ще се пръждосвате ли, лейтенант, или ще продължавате да се ебавате?!
В този момент вече детективът не издържа и лицето му застина в гневна маска.
— Вие наистина можете да ме накарате да побързам, мисис Стилуотър, ако повторите молбата си в присъствието на още двама офицери.
— Толкова много се тревожите за реда и законността — рече Марти.
— С удоволствие ще изпълня желанието ви, лейтенант. Да изразя ли молбата си със същите думи, както преди малко?
Никога преди Марти не бе чувал Пейджи да използва думата е…, освен при строго интимни обстоятелства, което означаваше, че макар и скрит под маската на любезния тон и доста свободните маниери, гневът на Пейджи бе по-силен от всякога. Това бе хубаво. Щом полицаите си заминеха, Пейджи щеше да има нужда от гнева си, за да преживее нощта, която предстоеше. Гневът щеше да й помогне да овладее страха си.
7.
Когато затваря очи, той си представя болката и я вижда като огнена плетеница — красива, лъчиста дантела, нажежена до бяло с червени и жълтеникави оттенъци. Тя пулсира в основата на врата му, а оттам тръгва по гърба му, обхваща го отстрани и, лъкатушейки, се стрелва по гърдите и корема му.
Като си представя болката, той може да определи, дали положението му се подобрява или влошава. Всъщност единствената му грижа е да разбере колко бързо се възстановява. И при други случаи е бил раняван, макар и не така сериозно. Знае какво може да очаква. Непрекъснатото влошаване би било непознато и тревожно изживяване за него.
След като бе прострелян, той изпита ужасна болка, която трая една-две минути. Беше се почувствал така, сякаш в него се бе размърдал някакъв чудовищен зародиш, който търсеше начин да се изтръгне от тялото му.