Пейджи го последва в кухнята. Тя носеше един куфар и една 12-калиброва ловна пушка „Мосберг“.
— Не отваряй външната врата — каза й Марти и мина през малкия портал, свързващ кухнята с тъмния гараж.
Той не желаеше външната двойна врата да бъде отворена, докато товареха колата, защото така щяха лесно да станат мишена. Според Марти, Другият навярно дори в тази минута бе някъде отвън.
Пейджи влезе в гаража след Марти и запали флуоресцентните лампи над главата си. Дългите тръби премигаха, но не светнаха веднага, защото релетата бяха остарели. Покрай стените, между колите и наклонените греди на покрива заиграха сенки.
Като изви врат и изохка от болка, Марти внезапно рязко обърна глава към подскачащите фантоми. Никой от фантомите нямаше лице, да не говорим пък, че изобщо никой нямаше лице, еднакво с неговото.
Флуоресцентното осветление най-сетне се разгоря напълно. Ярката бяла светлина, студена и безучастна като зимно, утринно слънце, накара призрачните танцьори да замръзнат изведнъж на местата си.
Той е на два-три метра от буика и е хванал здраво децата си за ръце, за да си тръгне с тях. Неговата Шарлът. Неговата Емили. Неговото бъдеще, неговата съдба… Толкова близо, толкова умопомрачително близо.
Но Вик не се отказва. Този тип е истинска пиявица. Преследва ги чак до колата, сякаш не забелязва дъжда. И непрекъснато бърбори, задава въпроси… адски е шумен мръсникът!
Толкова близо до колата са! Двигателят работи, фаровете светят. Държи Емили с едната ръка, Шарлът — с другата, а те го обичат… истински го обичат. Нали го прегръщаха и целуваха там, в антрето?! Така се радваха, че отново го виждат… неговите малки момиченца! Те знаят кой е баща им — истинският им баща. Само ако могат да влязат в колата, да затворят вратите и да потеглят — те ще бъдат негови завинаги!
А може би трябва да убие Вик — това крякащо копеле! Тогава ще могат лесно да избягат. Обаче как да го направи, без да забележат децата?
— Ти ми каза да не давам децата на никого, ако Пейджи не е с тях! — бърбори Вик. — На никого! Спомняш ли си какво ми каза?
Убиецът гледа втренчено Вик, ала не мисли толкова за отговор, колкото да го пречука. Отново е гладен, разтреперан, а краката му едва го държат. Вече копнее за сладките лакомства върху предната седалка: захар, въглехидрати, допълнителна енергия за оздравителните процеси, които още не са завършили.
— Марти? Спомняш ли си какво ми каза?
Убиецът няма и оръжие, което при други случаи не е проблем. Обучен е добре да убива и с голи ръце. Навярно сега също би бил достатъчно силен да го направи, въпреки състоянието си и факта, че Вик изглежда достатъчно жилав, за да окаже сериозна съпротива.
— На мене ми се видя странно — продължава Вик, — но ти ми каза да не ги давам дори на тебе, ако Пейджи не е с теб.
Проблемът е, че негодникът Вик има оръжие и започва да става подозрителен.
С всяка секунда надеждата за бягство се руши все повече и повече и дъждът сякаш я отнася нанякъде. Момичетата все още се държат за него. Хванал ги е здраво за ръцете, да, но и те всеки момент ще се изплъзнат. Какво да прави?! Той гледа глупаво Вик, умът му се мята насам-натам… блокирал е и не знае какво да каже — също както беше през деня в кабинета, когато се мъчеше да започне нова книга.
Напред, напред, бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!
Внезапно разбира, че за да се пребори с тази трудност и да победи, трябва да се държи приятелски — така, както приятелите си говорят и постъпват един спрямо друг във филмите. Това ще премахне всяко подозрение.
В съзнанието му нахлува цял поток от спомени за филми и той им се подчинява.
— Вик! За бога, Вик! Аз… Нима така съм казал?!
Убиецът си представя, че е Джими Стюарт, защото всички харесват и вярват на Джими Стюарт.
— Не зная какво съм имал предвид. Сигурно съм превъртял… Ама просто… просто така съм се шашнал, че направо съм откачил! Толкова се стреснах от цялата тая побъркана история… Адски побъркана история!
— Но какво точно стана, Марти?
Уплашен, но любезен, заекващ, но искрен, той бе Джими Стюарт във филм на Хичкок.
— Толкова е сложно, Вик… всичко е адски объркано! Не е за вярване! Аз самият не мога да повярвам. Ще ми отнеме цял час, за да ти разкажа какво стана. Но не сега. Сега наистина не мога! Децата ми, тези деца, са в опасност, Вик, и господ да ми е на помощ, ако нещо им се случи! Няма да го преживея!