Убиецът включва на първа и натиска газта. Колата подскача на място, защото е забравил да освободи ръчната спирачка. Той я освобождава, но тогава колата подскача напред и спира.
— Защо мама не е с тебе? — пита Емили.
Вълнението на Шарлът се усилва, а от звука на нейния глас му се завива свят.
— Леле колко кръв имаш по ризата! Ти май наистина си застрелял някого! Ама че ужасно! Истинска гадост!!!
Усеща стръвен глад за храна. Ръцете му силно треперят — ключовете неистово дрънчат, когато се опитва отново да запали двигателя. Макар този път гладът му да не е така неистов, както по-рано, той чувства, че ще може да измине само стотина-двеста метра преди да се нахвърли върху онези сладкиши.
— Къде е мама?
— Сигурно онзи пръв е стрелял по тебе? Пръв ли стреля по тебе? Имаше ли нож? Някой страшен нож?! Какво оръжие имаше той, татко?
Стартерът стърже, колата пухти, но двигателят не запалва, сякаш е поел прекалено много гориво.
— Къде е мама?
— С голи ръце ли се бори с него? Изби ли му ножа, татко? Какво направи? Как го направи? Ти владееш ли карате? А, татко?
— Къде е мама? Искам да знам къде е мама?
Дъждовните капки отскачат от бронята на колата и почукват върху капака над главите ми: понг-понг-понг. Задавеният двигател го вбесява с това, че не иска да запали: рърр-рърр-рърр. Чистачките потракват глухо: напред-назад… тракат безспир. Момичешките гласове от задната седалка стават все по-пискливи и пронизителни. Също като влудяващото бръмчене на пчели: бъззз-бъззз-бъззз. Трябва да се съсредоточи, за да овладее треперещата си ръка, хванала ключа. Пръстите му се изпотяват и непрекъснато се изплъзват. Бои се, че е подал прекалено много гориво… Може би трябва да изключи за малко: ръррр-ръррр-ръррр. Стръвнишки глад! Трябва да яде!!! Трябва да се махне оттук!!! Трак-трак, понг-понг, неспираща, пулсираща болка… Сякаш заздравелите му рани отново са се отворили! Не може да диша!!! Проклет двигател!!! Ръррр… Не иска да се запали! Ръъърррр! Татко-татко-татко-татко-татко, бъзззззз…
От отчаяние към гняв, от гняв към омраза, от омраза към насилие. Насилието понякога успокоява.
Трябва да удари нещо! Нещо! Той се обръща, хвърля кръвнишки поглед към момичетата и им крясва:
— Млъкнете, млъкнете, млъкнете!
Те окаменяват. Изглежда никога преди не им е говорил така.
Малката прехапва устни и не може да го погледне в очите. Извръща лице и се взира през прозореца, навън.
— Тихо, за бога! Пазете тишина!
Когато отново се обръща напред и се опитва повторно да запали двигателя, по-голямото момиче избухва в сълзи и заплаква като бебе. Чистачките глухо потракват, стартерът стърже, двигателят вие, постоянното почукване на дъжда, а сега и този хленч — така пронизителен и стържещ! Прекалено много е, за да може да го понесе. Той й крещи без думи, но достатъчно силно, за да заглуши хленченето й и всички други звуци за момента. Хрумва му да се прехвърли на задната седалка, където е онова проклето, ревящо, малко създание, и да го накара да млъкне… Да го удари, да го разтърси, да му запуши с ръка устата и носа, докато то не може повече да издаде звук и най-накрая престане да плаче, престане да рита и изобщо престане, престане, престане…
… изведнъж двигателят изпухтява, прави оборот и най-сетне нежно замърква.
— Веднага се връщам — каза Пейджи и сложи малкия куфар зад седалката на шофьора в „БеЕмВе“-то.
Марти вдигна поглед навреме, за да види как тя се упътва към къщата.
— Чакай, какво правиш?!
— Трябва да изгася осветлението.
— По дяволите осветлението! Не се връщай вътре!
Беше сякаш момент от някаква литературна творба — направо от някой роман или филм и Марти веднага усети това. След като бяха опаковали багажа си, бяха стигнали до колата и почти бяха успели да избягат незасегнати, трябваше да се върнат в къщата, за да свършат някаква незначителна и ненужна работа, уверени в своята безопасност. А психопатът се оказваше вътре или защото се бе върнал, докато те бяха в гаража, или защото бе успял много добре да се скрие в някоя ниша, докато полицията претърсваше наоколо. Те минаваха от стая в стая, угасваха една след друга лампите в къщата, при което двойникът изведнъж изникваше в тъмното, размахал касапския нож от рафта с приборите в собствената им кухня и съсичаше, намушкваше, убиваше единия от тях, или и двамата.