— Благодаря ви, господа — просия Аахз, потривайки радостно длани над внушителната купчина злато на масата.
— Сигурни ли сте, че сгандийците са си отишли? — запита главният говорител, като поглеждаше опечален към жълтия метал.
— Определено. Ние съкрушихме тяхното царство на терора и ги изритахме оттук.
Деволът кимна.
— Хубаво. Е, щом това е уредено, вече ще си ходим.
— … Разбира се — прозина се Аахз, — не виждам никаква гаранция, че утре няма да се върнат.
Последното накара делегацията да замръзне на място.
— Какво? Но ти каза…
— Погледнете истината в очите, господа. В този момент единственото нещо между Сгандия и Пазара е Великия Скийв, а когато той си отиде…
Деволите се спогледаха.
— Очаквам, че ще размислиш дали да не останеш — подхвърли единият с надежда в гласа. Възнаградих го с бащинска усмивка.
— Бих искал, ама нали знаете как е? Разноските са големи и аз трябва да съм непрекъснато в движение, за да си припечелвам хляба.
— Но при твоята репутация клиентите сами ще те търсят. На теб всъщност ти е необходимо постоянно местожителство, така че да могат да те намират.
— Напълно вярно — усмихна се Аахз. — Нека си го кажем откровено, защо да ви даваме безплатно онова, за което други измерения са готови да плащат? Мисля, че ако има някой, дето да го разбира, това сте вие, деволите.
— Сега вече стигнахме до същината на въпроса — въздъхна главният говорител и придърпа близкия стол към себе си. — Добре. Колко?
— Колко? — повтори досущ като ехо Аахз.
— Не ми излизай с този номер — отсече деволът. — У един перверт невинността изглежда смешно. Просто ни кажи какъв хонорар ще е нужен, та да задържим Великия Скийв на Пазара като магьосник резидент.
Аахз ми намигна и рече:
— Аз съм уверен, че ще намерите хонорара му за разумен. Е, разумен, когато се поразмислите какво получавате срещу парите си. Естествено числото, което имам наум, се отнася само за това той да направи Пазара своя оперативна база. Ако се появи някакъв специфичен проблем, ще трябва да преговаряме отделно.
— Разбира се — трепна като ужилен деволът.
Облегнах се назад, за да изчакам търпеливо. Щеше да отнеме известно време, обаче бях сигурен в крайния резултат. Освен туй си знаех, че какъвто и хонорар да е имал предвид Аахз отначало, той го е удвоил, когато говорителят на търговците направи гафа с „перверта“. Като первект Аахз е много чувствителен към това как го наричат… а този път нямах намерение да споря с него.
— Страшно съм доволен! — ликуваше скромно моят ментор. — Не само че получаваме твърда заплата и от Сгандия, и от деволите, но и не се налага да вършим нещо, за да я изработваме! Това е по-добро дори от уговорката, дето имахме в Посилтум.
— Блага сделка, Аахз.
— А какво ще кажеш за тази резиденция? От нея до колибата, която вие с Гаркин наричахте къща, когато за пръв път се срещнахме, е колкото от небето до земята.
Двамата с люспестия разглеждахме нашия нов дом, осигурен ни благодарение на една допълнителна клауза в договора с търговците от Пазара. Беше огромен и направо съперничеше по размери на кралския дворец в Посилтум. Най-интересното бе, че отвън изглеждаше не по-голям от някое най-обикновено дюкянче на Дева.
— Разбира се, настояването за пожизнена отстъпка за всичко на тоя Пазар беше гениална идея, ако мога сам да го кажа.
— Да, Аахз. Гениална.
Моят учител престана да ликува и да се самовъзхвалява, за да ме погледне озадачено.
— Скийв, да не би нещо да те безпокои? Виждаш ми се леко потиснат.
— Нищо няма.
— Хайде, изплюй камъчето — настоя той. — Сега би трябвало да си на седмото небе, а не като че гемиите ти са потънали, все едно си чул, че твоят дракон е пипнал смъртоносна болест, и тем подобни.
— Ами има едно-две нещица — признах с неохота. — Първо, някакво лошо предчувствие за сделките, които ти току-що сключи.
— Я почакай — намръщи се Аахз. — Преди да се захванем с търговците, обсъдихме всички подробности и ти рече, че двойната игра не те смущава.
— Наистина не ме смущава. Ако не друго, радвам се да видя, че за разнообразие и на Сгандия, и на деволите им се връща малко със собствените им номера.
— Тогава какво не е наред? Аз ти издействах всичко, за което успях да се сетя!
— Точно това не е наред.
Моят ментор рязко тръсна глава, сякаш да проясни погледа си.
— Трябва да си призная, че този път аз не разбирам ти к’во ми казваш. Можеш ли да го повториш пак, но по-бавничко?