— Един момент — възнегодува Злабрадва, като недоверчиво огледа кръга. — Какво става…
— Генерале! — просиях аз и извадих най-широката си усмивка. — Бих искал да се запознаеш с най-новия гражданин на Посилтум.
Сетне, сдържайки усмивката си, дадох знак на водача на тълпата да дойде при нас.
— Генерал Злабрадва — обявих официално, — запознай се с Големия Юлий. Големи Юлий — Хю Злабрадва!
— Приятно ми е да се срещнем, господине — кимна Юлий. — Момчето ми разказа всичко за теб!
Щом идентифицира върховния командващ на Империята, вождът от Посилтум пребледня.
— Ти! — и запъна. — Но ти… ти си…
— Надявам се, че няма да имаш нищо против, генерале? — с ласкав тон казах аз. — Позволих си волността да предложа на Големия Юлий работа като твой военен консултант.
— Военен консултант! — подозрително повтори Злабрадва.
— Ха, какво има? — начумери се онзи. — Мислиш, че не мога да се справя ли?
— Не е туй — побърза да поясни Хю. — Просто… ами…
— Пропуснахме да споменем нещо, генерале — прекъсна го Аахз. — Големия Юлий се оттегля от активна служба. Той не желае нищо повече, освен да остави ръководството на посилтумската армия на теб, и е съгласен да дава съвети само когато го помолят.
— Точно така! — засия Юлий. — Искам единствено да си седя на слънчице, да пийвам по малко вино и може би да пошляпвам някое и друго дупе, ако загряваш какво имам предвид.
— Но кралят… Но Родрик… — и Злабрадва пак запъна.
— … изобщо няма защо да бъде тревожен с това — измърка Аахз. — Освен, разбира се, ако ти се стори необходимо да му признаеш откъде идват твоите нови бойни планове.
— Хм — умислено рече генералът. — Големи Юлий, ти убеден ли си, че тоя развой на събитията те задоволява?
— Положително! — кимна твърдо другият. — Не желая никаква слава, никаква отговорност и никакъв кредит. Докато работех за Империята, имах прекалено много от тях, схващаш ли какво искам да кажа? Ние с момчетата си поразговаряхме и решихме…
— Момчетата! — прекъсна го Злабрадва и се намръщи.
— Ъ-ъ-ъ… ето още нещо, което забравихме да ти споменем, генерале — усмихнах се. — Командирът Юлий не е единствената нова добавка към посилтумското гражданство.
И наклоних глава към кръга мъже, които задържаха тълпата.
Щом ги загледа. Хю примигна, сетне завъртя врат и забеляза колко много още като тях бяха разпръснати из народа наоколо. Когато му стана ясно къде е изчезнала армията на Империята и защо неговите хора не са успели да осуетят нашето завръщане в столицата, той пребледня.
— Искаш да ми внушиш, че вие… — започна Злабрадва.
— Всички са щастливи посилтумски граждани, генерале! — възвести Аахз, а после сниши глас до по-поверителен тон. — Струва ми се, че ако някога ти се наложи да набираш войска, ще откриеш, че тези нови люде се обучават далеч по-бързо от обикновения земеделец, дето тика ралото.
Очевидно Хю Злабрадва си даде сметка. От мисълта за новата бойна мощ, която бяхме оставили под негова команда, очите му заблестяха. Можех да си представя как си облизва наум зъбите в предвкусване на следващата война.
— Големи Юлий! — заяви той с широка усмивка. — Ти и твоите… ъ-ъ… момчета сте повече от добре дошли да се установите тук, в Посилтум. Позволи ми да бъда сред първите, които ще те поздравят със съответното ти гражданство.
Генералът протегна ръка, но на пътя му се изпречи неочаквано препятствие. Името на препятствието бе Джей Ар Гримбъл.
— Само един момент! — озъби се канцлерът. — Във вашите планове има малък пропуск. Аз възнамерявам да посъветвам краля да разпусне Посилтумската армия.
— Какво-о?! — изрева Злабрадва.
— Генерале, остави ме аз да се оправя с това — с успокояващ тон каза Аахз. — Гримбъл, защо държиш да сториш такава глупост?
— Как защо, заради магьосника, разбира се — примигна канцлерът. — Вие вече показахте, че той е съвсем способен да защитава кралството без помощта на армията, така че не виждам никаква причина да продължаваме да пилеем разходи за поддържането й.
— Глупости! — смъмри го Аахз. — Да не си мислиш, че великият Скийв няма какво да прави с времето си, освен да ви охранява границите? Да не искаш да вържеш твоя скъпо струващ магьосник да върши работа, която може да я върши и ниско платеният войник?
— Ами… — начумери се Джей Ар.
— Плюс това — уточни первектът — Скийв ще прекарва значителна част от своето време на път, продължавайки проучванията си… което, разбира се, ще умножи неговата стойност за Посилтум. Кой ще ви пази кралството, докато него го няма, ако не войската?