— Но цената е… — приплака Гримбъл.
— Ако не друго — продължаваше Аахз, без да обръща внимание на протестите на канцлера, — аз очаквах, че сега, когато границите ви се разшириха, ще поискаш да увеличиш вашата армия.
— Това пък какво беше? — примига Джей Ар. — Какво нашите граници?
— Мислех си, че е очевидно — невинно рече Аахз. — Всички тези нови граждани трябва някъде да се заселят… и право на север оттук има сума ти земя за заграбване. По мое мнение в момента тя е съвършено незащитена. На Посилтум дори няма да му се наложи да се бори за нея, просто трябва да нахълта вътре и да я усвои. Естествено при условие че разполагате със силна армия, която да я задържи, след като си я вземете.
— М-м-м — умислено проточи канцлерът, потърквайки с длан брадичката си.
— В добавка — тихо продължаваше да говори Аахз — всички тия допълнителни данъци от новите граждани и от новата земя ще влязат в кралската хазна.
— Големи Юлий — просветна лицето на Гримбъл. — Бих искал да поздравя с добре дошли в Посилтум теб и твоите хора.
— Аз ще го приветствам пръв! — изръмжа Злабрадва. — Той е мой съветник.
Както говореше, военният отпусна ръката си върху дръжката на своята брадва — движение, което не остана незабелязано за канцлера.
— То се знае, генерале — съгласи се Гримбъл и изцеди една насилена усмивка. — Аз чисто и просто ще изчакам тука, докато свършите. Има няколко неща, които искам да обсъдя с нашите нови граждани.
— Докато чакаш, господине — ухили му се Аахз, — възникват няколко неща, които трябва да обсъдим с теб.
— Например? — навъси се държавникът.
— Например заплащането на дворцовия магьосник! — рязко отвърна моят ментор.
— Но, разбира се — засмя се Гримбъл. — Веднага, щом приключим тук, ще влезем вътре и аз ще му наброя възнаграждението за първия месец.
— В действителност — провлече Аахз — онова, което желаем да обсъдим, е едно увеличение.
Канцлерът престана да се смее.
— Имаш предвид премия? — попита с надежда той. — Сигурен съм, че ще успеем да измислим нещичко, като се вземе под внимание…
— Имам предвид увеличение — поправи го твърдо Аахз. — Хайде, Гримбъл, сега кралството е по-голямо. Това означава, че работата на магьосника е нараснала и заслужава по-високо заплащане.
— Не съм сигурен, че мога да одобря такъв подход — уклончиво отговори онзи.
— С разрастването на вашата данъчна основа — притисна го люспестият — смятам, че можете да си позволите…
— Нека бъдем по-предпазливи — възпротиви се Джей Ар Гримбъл. — Заедно с това разрастване се покачват и режийните ни разноски. Фактически няма да бъда изненадан, ако…
— Хайде, Глийп — промълвих аз на моя любимец, — да идем да видим Батъркъп.
Имах усещането, че спорът за заплащането ще продължи доста дълго.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА:
Всичко е добре, щом завършва добре.
Карах един свободен следобед, като си убивах времето в моята огромна стая в двореца.
Търговската сесия между Аахз и Гримбъл беше преминала с успех за нас. Не само че получих значително увеличение на възнаграждението си, а и в момента обитавах стая, която бе съвсем малко по-малка от онази на канцлера (която пък на свой ред по големина отстъпваше единствено на кралската). Още нещо, тя имаше грамаден прозорец — чудесна подробност, независимо че гледаше към конюшнята. За това бе настоял Аахз, намеквайки неясно, че може би ще приемам нощем крилати гости. Струва ми се, че туй изплаши повече мен, отколкото Гримбъл, но все пак се сдобих с прозореца.
Щом ми се приискаше, можех да надникна отвисоко и да хвърля някое око на Глийп и Батъркъп в яхъра. Можех също тъй да наблюдавам злочестото конярче, което бе назначено да угажда на всичките им нужди. И това влизаше в условията на сделката, въпреки че в случая аз бях държал за него много по-настойчиво от первекта.
Аахз беше настанен в съседната стая — хубава, макар и по-скромна от моята. На кралските архитекти бе даден срок да отворят врата в нашата обща стена и имах предчувствието, че когато го сторят, подредбата ми ще се промени драстично. Но поне за момента донейде се радвах на необичайно усамотение.
Това обаче, което напоследък занимаваше мислите ми, не бе самото помещение. Бях съсредоточил ума си върху старото бакърено котле на Гаркин и цял следобед се опитвах да разгадая тайните му, засега без никакъв успех. То стоеше здраво връз пода в средата на стаята и упорито се съпротивяваше на моите напъни.