Настаних се на перваза на прозореца и мрачно заизучавах предмета. Можех да го левитирам достатъчно лесно, ала не туй ми трябваше. Исках съдинката да оживее и да ме следва така, както навремето следваше майстор Гаркин.
Това докара в ума ми една идея. Изглеждаше глупава, но пък нищо друго не хващаше дикиш.
Като събрах вежди, се обърнах към бакърчето, без да концентрирам енергията си върху му.
— Ела тук! — помислих.
За миг котлето сякаш се поколеба, а сетне изприпка към мен, потраквайки по пода на тъничките си крачета.
Стана! При все че бе само дребна глупава подробност, послушанието на предмета ме накара някак си да се усетя повече магьосник.
— Хей, момче! — подвикна Аахз, като нахълта в стаята ми, без дори да почука. — Да имаш тирбушон?
— Какво е тирбушон? — запитах рефлекторно.
— Зарежи го — избуча моят ментор. — Ще се оправя и сам.
С тези думи той премести бутилката вино, която държеше, в лявата си ръка и заби нокътя на десния си показалец в тапата. Ето че тапата издаде едно меко „пльок“ и леко изскочи от стъкленото гърло, след което бе нехайно захвърлена в ъгъла, а Аахз опъна яко от виното.
— Ахх! — въздъхна той, когато спря, за да си поеме въздух. — Страхотен букет!
— Ммм… Аахз? — рекох стеснително, като напуснах наблюдателното си място край прозореца и се приближих до масата. — Имам да ти показвам нещо.
— Най-напред можеш ли да ми отговориш на един въпрос?
— Какъв? — намръщих се.
— Защо това котле те преследва из стаята?
Огледах се и със сепване открих, че той е прав! Бакърчето бе офейкало устремно към масата, та да остане редом с моя милост. Чудното в цялата работа беше, че не го бях привикал.
— Ъ-ъ-ъ… точно същото се канех да ти покажа — промърморих. — Измислих как да накарам котлето да идва самичко при мен… без левитация или каквото и да било друго.
— Прекрасно — изръмжа Аахз. — А сега можеш ли да го убедиш да престане?
— Ъ-ъ… не знам — отвърнах и бързо приседнах на един стол.
Не исках да си призная, обаче още докато разговаряхме, бях опитал няколко мислени команди, за да заставя туй котле да се разкара, но без забележим ефект. Щеше да се наложи да му търся цаката, след като демонът си отиде.
— Аахз — подхвърлих небрежно и вирнах крака на масата, — би ли ми сипал малко вино?
Моят партньор повдигна вежда, сетне бавно пресече помещението и застана до рамото ми.
— Момче — благо вметна, — ще ми се внимателно да огледаш тази стая. Да виждаш тук някой друг освен теб и мен?
— Не — обобщих.
— Значи сме насаме, не пред хората… така ли? — усмихна се той.
— Точно така — съгласих се.
— Тогава сам си сипи вино, чирако! — изрева люспестият ментор и срита стола изпод мене.
Всъщност не беше толкова зле, колкото звучи. Напрегнах ума си, преди да се тресна оземи, и заплавах невредим във въздуха. От това положение се пресегнах с мисълта си и взех бутилката от ръката на Аахз, за да я прехвърля в своята.
— Щом настояваш — рекох с делничен тон и отпих продължително от шишето.
— Въобразяваш си, че си особено ловък, нали? — озъби ми се той, но после се ухили. — Хубаво де, струва ми се, че си прав. Справяш се доста добре… за аматьор.
— Професионалист — коригирах го с усмивка. — Професионалист на заплата.
— Знам — кимна в отговор Аахз. — За аматьор си твърде ловък. Като професионалист обаче имаш още много нещо да научиш.
— Хайде бе, сър! — запротестирах.
— Но туй може да почака някой и друг ден — отстъпи демонът от Перв. — Спокойно би могъл да се отпуснеш замалко и да се забавляваш… докато си в състояние.
— Какво трябва да означава това пък? — намръщих се.
— Нищо! — повдигна невинно рамене Аахз. — Съвсем нищичко.
— Един момент, господине — рекох остро, като пак се изправих на нозе. — Сега съм дворцов магьосник, така ли е?
— Точно така, Скийв — поклати глава моят наставник.
— Дворцов магьосник е оная работа, към която ти ме подтикна, защото била толкова лесна, така ли е? — притиснах го.
— Още веднъж точно така, момче — захили се той, а кимането му стана дори по-енергично.
— Тогава нищо лошо не може да се случи? Нищо сериозно? — запитах с тревога.
Аахз докопа отново бутилката и преди да отговори, отпи поредната дълга глътка.
— Просто не преставай да го мислиш, момче — въздъхна той. — Това ще ти помогне да спиш нощем.
— Стига бе, Аахз! — измяуках. — Смята се, че ти си ми учител. Ако има нещо, което пропускам, би следвало да ми го кажеш. Иначе няма да се науча.
— Много добре, чирако — усмихна се Аахз, като злобно натърти на обръщението. — Има няколко нещица, дето си ги прозяпал.