Две здрави ръце ме стиснаха за раменете и главата ми заподскача от едно не твърде нежно разтърсване.
— Никого не сме убивали! — изкрещях, което се оказа доста трудно, тъй като челюстта ми се движеше в различна посока от езика. — Просто крадяхме.
— Крадяхте!?!
Ръцете върху моите рамене отпуснаха захвата си така бързо, че тупнах на земята. За щастие имах присъствието на духа да смекча падането със задника си.
— Направо не ми се вярва! Крадели! — Аахз насочи своя зов към тавана. — И всичко туй, понеже ти си се опитал да задигнеш нещо.
Задникът ме болеше, но трябваме да се справям с по-неотложни дела. Отчаяно се мъчех да облека в думи обяснението си, когато осъзнах — с известно изумление, — че первектът се смее.
— Крадели! — повтори той. — Знаеш ли, Скийв, за минута ти наистина ме накара да се впрегна. Хм… А аз си помислих, че работата е действително дебела.
— Искаш да кажеш, че не си бесен? — попитах невярващо.
— Бесен? Как не! — заяви Аахз. — Както гласи една стара поговорка, ще откажеш момчето от джебчийство, когато… Майната му! Повечето демони са крадци. Ако нямаш никакви местни пари, това е единственият начин да получиш нещо.
— Смятах, че здравата ще се разстроиш — запелтечих аз, все още не смеейки да повярвам на добрия си късмет.
— Виж, момче, не ме разбирай накриво — строго ме поправи моят наставник, — не съм във възторг от туй, че си се захванал с кражби. Предполага се, че ти учиш магия… от онзи вид, който те издига до поста на кралски магьосник, а не от вида, който свършва с това, че бягаш по някоя тъмна уличка. Но като се вземе всичко под внимание, би могъл да се справиш далеч по-зле при първото си солово пътуване из измеренията.
— Уф, Аахз, благодаря ти — просиях.
— Така че дай да го видя — усмихна се той и протегна длан.
— Какво да видиш, сър?
— Онуй, дето си го откраднал — настоя. — Щом си дошъл тук направо от местопрестъплението, предполагам, че то трябва да е още у теб.
— Ъ-ъ-ъ… всъщност — преглътнах, отново избягвайки погледа му — аз… тоест ние не го взехме. Навярно си е все така нейде на Тупания.
— Да не искаш да кажеш, че си минал през цялата тая разправия, оставил си да уловят Танда и си пристигнал при мен с подвита опашка, без дори да си дадеш труда да вдигнеш онова, което си възнамерявал да откраднеш?
Върху лицето на Аахз пак се сбраха буреносни облаци. Разбрах, че съм на косъм от това отново да изпадна в беда.
— Но ти каза… — започнах да протестирам.
— Зная, че от теб не се очаква да си крадец! — прогърмя моят ментор. — Но щом веднъж си решил да опиташ, очаквам поне да си успяващ крадец! Само като си дам сметка, че един мой чирак не може дори да състави годен план…
— Планът беше на Тананда — обадих се плахо.
— Така ли? — Аахз сякаш леко се умилостиви. — Както и да е, ти би трябвало да го обмислиш сам, преди да се включиш.
— Обмислих го — възразих аз. — Доколкото мога да съдя, би следвало да сработи.
— О, нима? — долетя язвителният отговор. — Много интересно. Защо не ми разкажеш всичко за този проект, който не е сработил, след като ти си го одобрил?
Придърпа един стол и седна пред мен, с което не ми остави никаква възможност, освен да разправя цялата история. Наистина му изложих всичко (плана, славеевия под, магическите щитове), като се изключи какво и защо сме се опитвали да откраднем. Щом привърших, подигравателната му усмивка се бе превърнала в умислено смръщване.
— Имаш право, момче — призна той най-подир. — Би трябвало да сработи. Единственото, което ми идва наум, е, че са прехвърлили вашата мишена някъде другаде — за да я пазят на сигурно място, — обаче това е безсмислено. Питам се защо им е да вземат всички тия охранителни мерки, ако ще скътат мишената на някое друго място? А и тази група, която се е мотала около сградата, точно преди вие да влезете, ми се вижда малко подозрителна.
Поседя вглъбен още няколко минути, сетне въздъхна и вдигна рамене.
— Е, добре — заяви. — Никой не печели винаги. Не се е получило и туйто. Хайде, момче. Дай да поспим.
— Да поспим? — ахнах. — Ами Танда?
— Какво Танда? — набръчка чело Аахз.
— Те я държат затворничка на Тупания! — възкликнах аз. — Няма ли да се опитаме да я спасим?
— О, това ли било! — разсмя се моят учител. — За нея не бери грижа. След малко и сама ще си дойде.
— Но тупаните са я хвърлили в затвора! — настоях.
— Така ли мислиш? — ухили се Аахз. — Абе, момче, я поспри и разсъждавай мъничко. Спомни си, че тя може да прескочи в друго измерение всеки път, когато си пожелае. Единствената причина да не се върне заедно с теб е, че са я проснали в несвяст. Щом се свести, ще цъфне тук. Помни ми думите.