Абдул Нух гледаше очуден на дяда Ивана. Той трудно разбираше неговия изкусен език. Но когато чу дядо Ивана да говори все за някой арапски паша и за Мохамеда, той се раздразни и извика:
— Какъв арапски паша мешаш тука! Черешата ми, черешата ми, дето я дядо ми посадил, ти нали я отсече? Ти нали я закара с колата на Стойко у дома си през нощта? И я изгори на огено? А? Какъва паша и шикики микики? Черешата ми!…
Публиката, която досега беше в недоумение от тоя странен съд и се удивляваше на красноречието на дяда Ивана, фана най-после тихо да бърбори и да киска от направлението, което вземаше прението.
— Ваше Правдолюбие — подзе пак дядо Иван, — достопочитаемий Абдул Нух, присуствующий здес, който иска с друго клевещение да ме обвини… което аз по никой начин не возприемлям… Защото, перво: неговата череша той няма свидетели да съм я отсякъл ноще… Защото, как може той, казаний Абдул Нух, или друго лице случайно, да е видяло, че съм отсякъл черешата, която му беше в лозето, понеже е било мрак и невидимо, от което произходи, че по судебним порядком, той, казаний Абдул Нух, совершено клеветнически ме обвинява, както и за закаляние арапскио паша, за което никакви свидетели няма и е лъжа, поганска… Извинете за мое виражение и сожаление… Но ако и да предположим, по случайности, че съм отсякъл гореказаная череша, което отнюд не е истина, за което мога клетва да произведа, давай да посмотрю берлинскио контракт (при тия думи дядо Иван се поклони), който уверява законносправедливо, че всичките турски имущества движими називаеми и недвижими очевидно принадлежат на жителей туземних… сиреч на возродителната Болгария… Защото, как може иначе да бъде, когато примерно сказати, и Ваше Правдолюбие три месеца точно горите турецки древеса, според берлинскаго контракта (при тия думи дядо Иван се поклони). И достоуважаемий Абдул Нух, който е турецкая скотина… извинете за мое виражение и сожаление… е мерзавец по справедливости, защото не само че няма либералски убеждения, но е още и консерватор настоящий и двигател противоузаконний!…
При тия думи Дакито се намръщи, челото му стана на дипли.
— Изскочи на̀двор! — изкряска той.
— Ваше Правдолюбие, позволете… Аз, който съм служил в Бесарабия и участвувал в Сърбия, както е удостоверено вече… — фана да говори дядо Иван, като си закопча палтото.
— На̀двор! На̀двор! — викаше съдията и показваше на съдещите се вратата.
— За оправдание мое… Ваше Правдолюбие, имам чест да ви явля… — каза дядо Иван, като си откопча палтото.
— Остав ме!… Судо̀ ще реши!… Судо̀ знай!… На̀двор! Решение ще пиша.
Но дядо Иван, който беше человек с голямо самолюбие, не искаше по тоя начин да го изтласкат из съдилището, додето не бъде осигурен за едно благоприятно решение. Това беше жизнен въпрос за него. От една страна, щеше да се пофали на жена си, че „Прасето“ не е можал да каже „копче“ пред него, а от друга — да придобие още по-голям авторитет на изкусен адвокатин. Па освен това беше срамотно да се остави да го надвие, него, Ивана Аспазиевича Дормидолски, някой си Нух-дурак. Той, който беше излизал пред толкова ревизори и в Бесарабията, и във возродителната Болгария, който в Сърбия беше почерпил един път Черняева с неготинско вино и беше му показал пътя за едно село, който знаеше толкова езици, дори и маджарски, за което насмалко щяха през войната да го направят драгоманин, ако един мерзавец евреин-маркитантит, комуто дядо Иван беше се представил за бердичевски гражданин, не беше го набедил пред полковника, че му откраднал стоката, което беше цяла история — какво ще кажат хората, ако би да го осъди Дакито и на двайсет и четири часа затвор, макар и не в обора, както стори началникът с Бейката, и то защо? За една гнила турска череша! Тогава, Дормидолски, де остана твоята слава? Не! Това по никой начин не трябва да бъде! Прочее той, като се навъси внушително, тури си ръката на гърдите и каза развълнувано:
— Господин судия! Внимавайте… преди да произведете убийство върху моята чест, а честта е най-драгоценная вещ в живото человечески, както е казал някой философ, помислете зрелоумствено, че Дормидолски има чест… и че Дормидолски съхранява тайни някои акти, сиреч, касателно за ваша личност, да…