И умната му брада трепереше от вълнение и гренадерът му побеля.
Дакито разбута угрозата и скокна чевръсто от стола си.
— Как смееш?… Ти, безчестивий! На̀двор! — закряска той и затупа с крак разярено.
Но дядо Иван направи вече първата крачка. И като взема още по-решителен вид, фърли недоверчив поглед към Абдул Нуха, който държеше вратата за брънката, готов да избяга при първа опасност, пристъпи по-близо до съдията, навъси се още по-страшно и каза на Митрофана по руски, за да го не разбере турчинът:
— Я рапорт буду вручати… в первопрестолний город, если присудищи противу меня… за гускозимания и закононеправдия, произведенния честним вашим лицом… Я рапорту буду вручати… в кармани имеем его!
И дядо Иван тури ръка на палтото си, дето стоеше поразителният рапорт.
Дакито кипна. Нямаше вече спасение за Дормидолски. Той бръкна в пазвата си, извади една хартия, разгъна я с треперлива ръка и показа я отвисоко на дяда Ивана, като го гледаше право в очите и викаше: Да, да, да? Да, да, да?
Дядо Иван позна веднага рапорта си. Той прочете отдалеч саморъчния си подпис: Дормидолский, написан с убийствено едри букви.
И побледня като платно.
Догава Дакито избухна:
— Я буду вручати рапорто!… Я буду вручати рапорто!… А я тебя буду пра̀ти на чорто!… Надвор! Папищашино! — извика Дакито.
Дядо Иван, поразен от това неочаквано откритие, щеше да извика: Ваше Правдолюбие! Шега приятелска… — но изведнъж езикът му се сплете: той не напипа вече копчето на палтото си, което беше се откъснало. Напразно ръката му машинално пак се опита да закопчи копчето! Ах, нищо нямаше! А трябва да се говори! Боже мой, как често съдбините на човека висят на конец, който държи едно копче о палтото.
Но в това време вратата се отвори внезапно и една напукана и нечиста ръка го изтегли грубо за палтото навън.
— Пиши! — каза повелително съдията на секретаря си тогава.
Секретарят гледаше с недоумение.
— Не!… Остав!… Дай аз ще го напиша, решението — каза подир кратко замислюване Дакито и седна с шум на съдийското си място.
И фана да пише.
Страшно му мърдаше лявото ухо!
Вън, на пруста, беше още по-голямо множество, защото съпругата на дяда Ивана, която беше се научила в къщата на Дакито от жена му, че мъжа й щели да го обесят, в уплашването си беше фукнала бежешком из улиците към съдилището с разплакани очи, с разпусната коса и с червената рокля с жълти лози, преправена от шалварите й. Минувачите, които я срещнаха в такова интересно положение, върнаха се от пътя си и я последваха. Иванчо Добрутрото, голям охотник за новости и вълнения, препречи стола на вратата на лавката си и тичешком тръгна към съдилището. Рачо Бейката в Донювото кафене беше разказал вече подробно как е работата и разтълкувал, че дядо Иван е станал магесник, понеже в прошението при неговото име било записано и името на някоя галилейска сатана мордиборска, за което кир Митрофан щял насмалко да го удуши, него, Бейката… Но Нистор Лигата, като прекъсна играта си на табла, направи Бейката простак и му каза, че той не отбира нищо, че сатана мордиборска няма, а трябва да е Дормидолски — влашкото име на дяда Ивана Песоглавеца. Но Бейката, който беше живял в Турну-Мугурели пет години, обяви, че няма такова влашко име и че Нистор Лигата е цял добито̀к. Лигата щеше да отговори, когато видяха из прозореца много хора, що минуваха през мегдана тичешком, и всичкото общество от Донювото кафене настава, за да излезе. Бейката допи няколко капки ракия, що оставаха още в чашата му. Лигата затвори таблата с трясък, за което го изпсува Никола Стефата, който печелеше играта. Всичкото кафене се изтърколи надолу из стълбата. Всички отидоха към съдилището… Прустът пред съдилището вече гърмеше цял от многото тропотения и гласове. Дядо Иван утешаваше жена си, която плачеше и молеше мъжа си да не дава да го бесят. Това и той сам не желаеше по никой начин, защото имаше силно желание, подир съдбата, преди да тръгне за первопрестолний город, да удари на жена си осем юмрука бесарабски, загдето от глупостта си вместо прошението дала рапорта на Бейката, който го дал на Дакито… Малко по-нататък гръмогласно се караха Рачо Бейката и Кирко Айряна заради свинята, която през миналата нощ Бейката, спомогнат от жена си, беше завлякъл пред вратнята на Кирка Айряна, което нещо отричаше впрочем и отгоре още си искаше честта от Айряна. Те в разгара си бяха се опитали два пъти да насилят вратата и да влязат при съдията, но Пенко жандаринът беше геройски отблъснал тоя двукратен щурм. Навалицата шумеше и очакваше нетърпеливо да се отворят вратата. Любопитството й растеше на всяка минута, защото от Абдул Нуха се научи, че Иван Аспазиевич Дормидолски и съдията се карали по руски в съдилището!