— Разбира се — съгласи се Майкъл, защото Слийпър бе втренчил в него сърдития си поглед.
— Е добре! — извика Слийпър. — За какъв дявол тогава трябва да пратим на фронта един нов Сезан или един нов да Винчи? Дори немците не пращат на бойните линии своите артисти! Боже мой, колко са ми дотегнали тия разговори. — Той допи уискито си и ядосано огледа залата. — Не мога повече да чакам тоя свински бут, който вечно закъснява. Ще си поръчам обед.
— Фарни би могъл да ти намери две нашивки за флотата — подхвърли леко усмихнат Кахун.
— Дявол го взел тоя Фарни! — възкликна Слийпър. — Тоя сводник и провокатор… — И поръча на келнера: — Шунка с яйца, аспержи с холандски сос и двойно уиски.
Хойт влезе в момента, когато Слийпър говореше на келнера, и се приближи бързо към масата, като по пътя успя да се ръкува само с пет души.
— Моля да ме извините, стари приятелю — рече той, като седна на тапицираната със зелена кожа скамейка. — Съжалявам, че закъснях.
— Защо, дявол го взел, никога не идвате навреме? — попита войнствено Слийпър. — Не вярвам това да се харесва много на вашите почитатели.
— Днес в студиото беше истинска лудница, стари приятелю — отвърна Хойт. — Просто не можах да се измъкна. — Той говореше с твърд английски акцент, който не се бе променил никак през седемте години живот в Съединените щати. Хойт беше взел американско поданство още в началото на войната, но си беше останал все същият елегантен, хубав и даровит млад човек, роден в покрайнините на Бристол и получил шлифовка в Пел Мел в Лондон, какъвто през 1934 година беше слязъл от парахода на американска земя. Сега Хойт изглеждаше разсеян и възбуден и си избра съвсем лек обед. Алкохол не поръча, защото следобед му предстоеше усилена работа. Играеше ролята на командир на английска ескадрила и трябваше да се снима в близък план в една трудна сцена с горящ самолет над Ламанша, обстрелван с халосни патрони.
Обедът мина в натегната атмосфера. Хойт бе обещал на Кахун да препрочете пиесата в края на седмицата и сега да даде окончателен отговор дали ще играе в нея. Той беше добър актьор, подхождаше много за тая роля, и ако откажеше, щеше да бъде трудно да се намери друг. Слийпър пиеше намръщен чаша след чаша двойно уиски, а Кахун побутваше отегчено храната в чинията си. До една маса на другия край на залата Майкъл забеляза Лора в компания с две жени и й кимна хладно. За първи път я виждаше след развода. „Осемдесетте долара седмично няма да й стигнат за дълго — помисли си Майкъл, — ако сама си плаща обедите в такива ресторанти!“ Той се ядоса на нейната разточителност, но в следващия миг изпита раздразнение към самия себе си — какво го интересуваше всичко това! Тя изглеждаше много добре и той просто не можеше да повярва, че някога му е принадлежала и че е изпитвал ненавист към нея. „Ето още един човек — тъжно си помисли Майкъл, — който кара сърцето ми да се свива печално, когато го срещна.“
— Препрочетох пиесата, Кахун — неочаквано и малко припряно рече Хойт, — и трябва да ти кажа, че много ми хареса.
— Чудесно! — Лицето на Кахун се разля в усмивка.
— Но — побърза да добави Хойт — боя се, че няма да мога да участвам в нея.
Усмивката на Кахун изчезна, а Слийпър изруга нещо.
— И защо не можеш? — попита Кахун.
— Виждате ли — усмихна се примирително Хойт, — с тая война и всичко останало… Моите планове се промениха, стари приятелю. Работата е там, че ако участвам в някоя пиеса, ония кръвопийци ще ме тикнат във войската. Докато тука… — Той натъпка устата си със салата и продължи: — Докато тука, в киното, работата е по-друга. В студиото ме уверяват, че ще ми издействат отсрочка. Във Вашингтон смятали, че дейността на филмовата индустрия е от национална важност и кинодейците няма да подлежат на военна повинност… Не зная как ще бъде с театрите, но не бих искал да рискувам. Нали ме разбираш…
— И още как — рече сухо Кахун. — Естествено.
— Боже мой — продума Слийпър и стана. — Тогава отивам в студиото, за да участвам в отбраната на страната. — И се отдалечи с тежка, малко несигурна крачка.
Хойт погледна след него смутено.
— Никога не съм обичал тоя човек. Не е джентълмен — забеляза той и продължи да дъвче усилено салатата си.
До масата се приближи Роли Вон, зачервен и широко усмихнат, с чаша коняк в ръка. Той също беше англичанин, малко по-възрастен от Хойт, с когото участваше във филма като командир на въздушен полк. Днес обаче нямаше снимки и можеше спокойно да пие.