Ослепителните светкавици и стрелбата зад тях отслабваха бързо и пет минути по-късно вече им се струваше, че са съвсем сами в тихата, огряна от лунна светлина пустиня, в цялото това огромно пространство от Судан до Средиземно море, от Ел Аламейн до Триполи.
Християн се притискаше до лейтенанта, обхванат от особено чувство на признателност. Спомни си, че искаше да му каже нещо, преди да започне всичко това, но в момента не се сещаше какво. Той свали от лицето си кърпичката, огледа се наоколо, усещайки как вятърът изсушава влагата в ъглите на устата му, и изведнъж се почувства щастлив и в мир с целия свят. Харденбург беше странен човек, но Християн знаеше, че може да разчита на него да го отведе благополучно в безопасно място. Къде и кога именно ще го отведе, той сам не знаеше, но нямаше причини да се безпокои. Какво щастие, че капитан Мюлер, ротният им командир, беше паднал убит! Ако бе жив, сега на мотоциклета щяха да седят Мюлер и Харденбург, а той, Християн, щеше да остане на онзи хълм с трите дузини обречени на смърт войници…
Християн вдъхна дълбоко сухия въздух, който струеше насреща му. Сега вече беше сигурен, че ще остане жив, и то може би за твърде дълго време.
Те се движеха непрекъснато в северозападна посока. Харденбург управляваше мотора отлично и бяха минали вече значително разстояние, макар че машината постоянно залиташе и подскачаше по шосето. По небето зад тях пълзеше вече розовата светлина на зората. Пътят и пустинята оставаха все така безлюдни и само тук-таме се срещаха разбити коли, от които специалните интендантски части бяха обрали всичко оцеляло и ценно. От време на време зад тях се чуваше неравномерна стрелба, но далечна, подобна на стенание, което отеква многогласно в пустинята.
Слънцето изгря. Харденбург, който сега виждаше по-ясно, увеличи скоростта и Християн трябваше да внимава да не падне.
— Спи ли ви се? — извика лейтенантът, като обърна назад глава, за да може помощникът му да го чуе сред шума на мотора.
— Да — призна Християн, — малко.
— Тогава ми разправете някаква история — посъветва го Харденбург. — Самият аз едва не заспах преди няколко минути.
— Слушам, господин лейтенант. — Християн отвори уста да продължи, но веднага я затвори. Просто не знаеше за какво да говори.
— Хайде — извика Харденбург, — говорете.
— Слушам — повтори Християн и безпомощно добави: — За какво?
— За каквото и да е. За времето.
Християн се огледа. Времето беше същото, както през последните шест месеца.
— Днес ще бъде горещо — избърбори той.
— По-високо! — изкрещя Харденбург, вперил поглед напред. — Не мога да ви чуя.
— Казах, че днес ще бъде горещо — извика Християн в ухото на Харденбург.
— Това е вече по-добре — рече лейтенантът. — Да, много горещо.
Християн се опита да измисли друга тема.
— Продължавайте — подкани го нетърпеливо Харденбург.
— За какво друго искате да говорим?
Християн се чувстваше като упоен и просто неспособен за такова умствено усилие.
— Боже мой, за каквото ви дойде наум. Ходихте ли в гръцкия публичен дом, който откриха в Киренайка?
— Ходих.
— Е, как беше?
— Не зная — призна Християн. — Бях на опашка и затвориха вратите тъкмо когато останаха само трима души пред мен.
— Влизал ли е някой от вашите познати?
Християн се помъчи да си спомни.
— Да — рече той след малко, — един ранен в главата ефрейтор.
— Харесало ли му е?
Християн отново се постара да си припомни.
— Струва ми се, каза, че гъркините не били нещо особено. Нямали плам. При това — сети се той — приятелят ми каза, че всичко било по час и много скучно.
— Вашият приятел е идиот — раздразнено рече Харденбург.
— Точно така — съгласи се Християн и млъкна.
— Продължавайте — заповяда Харденбург и рязко тръсна глава, сякаш за да прогони съня си. — Продължавайте да говорите. Какво правихте през отпуската си в Берлин?
— Ходих на опера — отговори бързо Християн, — и на концерти.
— И вие също сте идиот.
— Точно така — отвърна Християн и си помисли тревожно, че лейтенантът става необикновено раздразнителен.
— Запознахте ли се с някакви жени в Берлин?
— Да. — Християн внимателно обмисли отговора си. — Запознах се с едно момиче, което работи в самолетен завод.