Войната е най-увлекателното занятие, защото най-много съответства на истинската природа на човека — хищна и егоистична. Аз мога спокойно да твърдя това, понеже съм жертвал лицето си за нея и никой не ще се осмели да ме обвини, че обичам войната от безопасно разстояние и само за наградите, които тя носи.
Аз не мисля, че ще загубим войната — ние просто не можем да си позволим подобно нещо. Но ако това се случи, причината ще бъде само тая, че не сме били достатъчно жестоки. Ако заявим пред цял свят, че всеки ден ще избиваме по сто хиляди европейци и удържим думата си, как смятате — колко ще продължи войната? И не само евреи, защото хората вече свикнаха да слушат, че ние избиваме евреи и всички, малко или много, се възхищават тайно от нашата експедитивност в тая насока. А и броят на евреите не е безкраен, колкото и щателно да се ровим в родословието им. Не! Ние трябва да избиваме европейци — французи, поляци, руснаци, холандци, военнопленници англичани. Трябва да печатаме върху луксозна хартия списъци на избитите с техните снимки и да ги пускаме над Лондон вместо бомби. Ние страдаме от това, че нашата практика изостава от философията ни. Ние убиваме Мойсей, но се преструваме, че търпим Христа и рискуваме всичко заради тая безсмислена преструвка.
Когато преодолеем угризенията на съвестта си, ние ще станем най-великият народ в историята на Запада. Всъщност ние и без това бихме могли да постигнем целите си, но сме обременени от една скрита котва, която трябва да влачим зад себе си.
Разправям ви всички тия неща, защото вие ще се върнете в армията, а аз не. През последните месеци имах възможност да размишлявам много и сега търся последователи. След Първата световна война Германия бе спасена от провал от един ранен ефрейтор, а в края на тая война може би ще има нужда от един ранен лейтенант, който да я спаси от нейната победа. Ако искате, можете да ми пишете от фронта. Аз ще чакам тука, докато ми оправят лицето, със съзнанието, че усилията ми не са отишли напразно. Аз съм по-млад от вас, но имам по-зрял ум, защото от петнадесетгодишна възраст не съм предприемал нищо, което не е било свързано с моята основна цел. Вие сте плували по течението, менили сте възгледите си, проявявали сте сантименталност и накрая сте останали недооформен младеж. Днешният умен човек е човек, който умее бързо, решително и логично да довежда нещата до разумния им край. Аз съм овладял това изкуство, а вие не, и докато не го овладеете, ще си останете момче сред възрастни хора.
Убийството представлява един обективен акт и смъртта не прави разлика кой е прав и кой крив. Знаейки това, аз мога да убия един излязъл преди два месеца от Оксфорд деветнадесетгодишен лейтенант и да оставя там, на хълма в пустинята, да умират три дузини германци, защото се ръководя от строго определен план. Всеки прави принос с каквото може; тия тридесет и седем души например — със своя живот, като умряха по начин и по време, които аз смятах за най-подходящи. И аз няма да оплаквам нито един от тях, освен ако наблизо има рота войници, които, вдъхновени от моите сълзи, ще отидат още същата минута смело на смърт.
Ако си въобразявате, че аз се възхищавам от германския войник, грешите. Той е по-добър от другите войници, защото е по-издръжлив и по-лесно се поддава на обучение, понеже е лишен от въображение. Що се отнася пък до неговата храброст, тя — както храбростта на всички останали войници — се дължи на една заблуда, която съзнателно му се внушава, защото победата няма да му донесе нито повече бира, нито по-малко усилия и труд, но той не знае това. В крайна сметка армията — това е само функция от числеността на войниците, умножена по качеството на командирите. Това е казал Клаузевиц и за първи път в живота си е казал нещо вярно. От немския войник никак не зависи фактът, че има други десет милиона като него или пък обстоятелството, че има най-способните водачи в цяла Европа. Първото се дължи на прираста на населението в Централна Европа, а второто на случайността и на амбицията на хиляда души.