Коукли огледа войнишкото сандъче на Ноа, добре сгънатите чорапи и симетрично подредените тоалетни принадлежности.
— Сержант — рече той, — вдигнете капака.
Рикит се наведе, за да изпълни заповедта. Отдолу лежаха внимателно сгънати кърпи, грижливо подредени ризи, вълнено бельо и други лични принадлежности, а под тях — книги.
— Колко книги имате, редник? — попита Коукли.
— Три.
— Три — какво?
— Три книги, сър.
— Държавни издания ли са?
Под вълненото бельо лежаха „Одисеята“, сборник стихове от Т. С. Елиът и „Мисли на Бърнард Шоу за драмата“.
— Не, сър — отвърна Ноа. — Не са държавни издания.
— В шкафчето могат да се държат само държавни издания — отсече Коукли, като дишаше в лицето на Ноа. — Знаете ли това, редник?
— Да, сър.
Коукли се наведе, отмести грубо вълненото бельо и вдигна изтърканата, подвързана в сиво „Одисея“. Ноа неволно наклони глава, за да наблюдава по-добре капитана.
— Мирно! — кресна Коукли.
Ноа впи поглед в една дупка от чвор в насрещната дървена стена.
Коукли прелисти няколко страници.
— Зная тая книга, една мръсна и долна книга — рече той и я запрати на пода. — Изхвърлете я, всички изхвърлете! Това не е библиотека, редник. Не са ви взели тука, за да четете. — Книгата лежеше отворена, с лице към пода и измачкани страници. Коукли отмина и продължи между двете редици легла към прозореца. Ноа усещаше как капитанът стъпва тежко зад него и по гърба му пробягнаха неприятни тръпки.
— Тоя прозорец не е измит добре! Това казармено помещение прилича на истинска кочина! — изкрещя Коукли и без да се спира пред останалите войници, които стояха мълчаливи до леглата си, тръгна обратно между редиците, последван от безшумните стъпки на двамата сержанти. На прага се обърна и каза: — Ще ви науча да държите всичко в ред. Ако между вас има един-единствен мръсен войник, всички ще отговаряте за него и ваша длъжност е да го научите на чистота. Никой няма да получи отпускарски билет за събота и неделя. Утре в девет часа ще има нова проверка. Съветвам ви да се постараете казарменото помещение да бъде в пълна изправност.
Коукли се обърна и излезе.
— Свободно! — кресна сержант Рикит и последва капитана и старшината.
Усетил върху себе си обвинителния поглед на стотина очи, Ноа се приближи бавно до средата на пътеката, където лежеше книгата, наведе се да я вдигне и приглади машинално страниците й. После се приближи до прозореца, който бе станал причина за цялата неприятност.
— На ти тебе събота! — произнесе някой горчиво от другия край на помещението. — Да ни отнемат отпуската в събота вечер! Имам среща с една келнерка, която е вече готова да капитулира, а съпругът й се връща утре сутринта! Просто ми се ще да убия някого.
Ноа погледна към прозореца. Зад блестящите прозрачни стъкла се простираше равна, покрита с прах и изгорена от слънцето земя. На долното стъкло в ъгъла лежеше един комар, който по някакъв начин се беше изхитрил да се блъсне в прозореца и да се размаже, превръщайки се в лепкаво жълто петънце. Ноа го вдигна машинално с пръст.
Сред нарасналата глъчка от гласове той чу зад себе си стъпки, но не се обърна, като продължаваше да държи злополучния комар, чиито прашни счупени крилца дразнеха неприятно кожата му, и да се взира в белезникавия прахоляк навън и тъмнозелената маса на далечната борова горичка в другия край на лагера.
— Е, еврейска муцуно — раздаде се зад него гласът на Рикит. — Най-после постигна своето!
Ноа пак не се обърна. Той видя през прозореца как към вратата тичат трима войници със своите скъпоценни отпускарски билети в джоба към чакащите автобуси, към градските барове и сговорчивите момичета, щастливи, че в продължение на тридесет и четири часа — чак до понеделник сутринта — ще бъдат далече от казармата.
— Кръ-гом! — изкомандва Рикит. Войниците млъкнаха и Ноа схвана, че всички погледи са устремени в него. Обърна се бавно и застана с лице към сержанта. Рикит беше висок, здраво сложен човек със светлозелени очи и тесни безцветни устни. Предните му зъби липсваха — избити навярно при отдавна забравена свада; това изкривяваше постоянно отпуснатата му уста в неприятна гримаса и правеше провлачения му тексаски говор още по-неразбираем.