Майкъл се поколеба — трудно беше наистина техните отношения да се нарекат приятелски.
— Говорете, редник. Бяхте ли приятели?
— Мисля, че бяхме, сър.
— Уитикър, отговаряйте само с „да, сър“, или „не, сър“. Бяхте ли негов приятел, или не?
— Да, сър, бях.
— Къде е отишъл?
— Не зная, сър.
— Лъжете! — Лицето на Коукли беше побледняло и носът му потреперваше. — Вие сте му помогнали да избяга. Уитикър, ако сте забравили военния кодекс, бих искал да ви припомня нещичко от него. За съдействие при дезертиране или премълчаване на горния престъпен акт се предвижда точно такова наказание, каквото и за дезертьора. Знаете ли какво е това наказание във военно време?
— Да, сър.
— И какво е то? — Гласът на Коукли изведнъж стана спокоен, почти мек. Той проточи крака, като се облегна на стола и погледна кротко Майкъл.
— Може да бъде смърт, сър.
— Смърт — повтори Коукли тихо. — Смърт. Чуйте, Уитикър, смятайте, че вашият приятел е вече уловен. Когато сложим ръка на него, ще го попитаме дали сте му помогнали да дезертира и дали поне не ви е говорил, че смята да дезертира. Друго не ни трябва. Ако той ви е открил намеренията си и вие не сте донесли, това е равносилно на съдействие при бягство. Известно ли ви е това, Уитикър?
— Да, сър — рече Майкъл, като си мислеше: „Просто фантастично! Такова нещо не може да се случи с мене. Това е някакъв анекдот за чудаците в армията, който съм чувал в компания при чаша коктейл.“
— Признавам, Уитикър — продължи спокойно Коукли, — че според мен военният съд няма да ви осъди на смърт само за това, че не сте донесли за приятеля си. Но може спокойно да ви тикне в затвора за двайсет години. За трийсет. Или до живот. Федералният затвор, Уитикър, не е Холивуд. Нито Бродуей. В Левънуърт няма да срещате често името си във вестникарските колони. Ако вашият приятел каже, че ей тъй, между другото, ви е споменал за намеренията си да дезертира, това ще бъде достатъчно за нас. А той ще има пълната възможност да каже това, Уитикър пълната възможност. Така-а… — Коукли разпери ръце върху бюрото със сериозен вид и продължи: — Аз не желая да раздухвам работата. Моята цел е да подготвя ротата за бой и не искам да преча на това с неща от подобен род. Вие трябва само да ни кажете къде е Акерман и ние ще забравим всичко. Нищо друго. Просто ми кажете къде би могъл да бъде според вас. Не искам много, нали?
— Да, сър — отвърна Уитикър.
— Чудесно — рече отривисто Коукли. — Къде е отишъл?
— Не зная, сър.
Носът на Коукли започна отново да потрепва. Той се прозя нервно и рече:
— Слушайте, Уитикър, не бива да изпитвате фалшиво чувство на лоялност към човек като Акерман. Ние и без това не искаме такива хора в ротата. Акерман бе лош войник, не се ползваше с доверие пред никого и беше постоянен извор на неприятности в казармата. Трябва да сте безумец, за да рискувате да идете в затвора заради подобен тип. Аз не бих желал да направите такава глупост, Уитикър. Вие сте интелигентен човек, успели сте в живота и същевременно можете да станете добър войник, Уитикър. Ето защо искам да ви помогна… И така… — усмихна се любезно той. — Къде е редникът Акерман?
— Съжалявам, сър — отвърна Майкъл, — но не зная.
Коукли стана.
— Добре — рече тихо той. — Излезте, покровителю на евреите.
— Слушам, сър. Благодаря ви, сър.
Майкъл отдаде чест и излезе.
Брейлсфърд чакаше Майкъл при входа на трапезарията. Стоеше облегнат на стената, чоплеше зъбите си и плюеше. След злощастния бой с Ноа той беше затлъстял още повече, но в израза му се бе появила някаква затаена обида, а в гласа му звучаха плачливи нотки. Майкъл видя, че Брейлсфърд му маха с ръка тъкмо когато излизаше от трапезарията, малко уморен от хубавия обед от свински котлети с картофи и спагети и прасковен пай. Той се опита да се престори, че не е видял ротния писар, но Брейлсфърд забърза и завика след него: „Уитикър, почакай за минутка.“ Майкъл се обърна и го погледна.
— Здравей, Уитикър. Тъкмо тебе търсех.
— Какво има? — попита Майкъл.
Брейлсфърд се огледа неспокойно. От стола излизаха войници, натежали от обилната храна, и се нижеха като бавен поток край тях.
— По-добре да не говорим тука — рече той. — Ела да се поразходим.