— Но мъжът ми не е дезертирал — възрази Хоуп. — Той се е предал доброволно.
— Формално Акерман е дезертирал — настоя Луис, — защото по времето, когато е напуснал своя пост, не е възнамерявал да се върне.
— О — възкликна Хоуп, — изглежда, че законът има отговор за всички възможни случаи.
— Боя се, че е така — отговори Луис, смутен от втренчения поглед на младата жена. Той щеше да се чувства по-удобно, ако посетителката беше заплакала. — Обаче — продължи Луис с официален тон — армията счита, че в случая има смекчаващи вината обстоятелства…
— О, боже мой — възкликна Хоуп и се засмя сухо. — Смекчаващи вината обстоятелства…
— Като взема в съображение това — добави Луис — армията е склонна да не предава мъжа ви на военен съд и да го върне в строя.
По лицето на Хоуп се появи печална и мила усмивка. „Каква хубавичка жена! — помисли си Луис. — Много по-хубава от моите две манекенки.“
— В такъв случай — каза Хоуп — всичко е наред, нали? Ноа иска да се върне в строя, и армията е готова…
— За съжаление въпросът не е толкова прост. Генералът, който командва базата, от която е дезертирал вашият съпруг, настоява да го върнат в старата му рота и тукашните военни власти смятат, че нямат право да възразяват — продума унило Хоуп.
— А съпругът ви отказва да се подчини. Готов е дори да се изправи пред съд, но не и да се върне.
— Ако се върне в ротата си — глухо рече Хоуп, — сигурно ще го убият. Нима това искат?
— Хайде, хайде — каза Луис. Той чувстваше, че капитанската униформа и двете лъскави нашивки го задължават до известна степен да защити армията. — Случаят не е толкова трагичен.
— Така ли? — подхвърли Хоуп горчиво. — А колко е трагичен тогава според вас, капитане?
— Прощавайте, мисис Акерман — рече меко Луис. — Аз разбирам чувствата ви и се старая да помогна…
— Да, да — прекъсна го Хоуп, като го докосна импулсивно по ръката. — Моля да ме извините.
— Ако съпругът ви се яви пред съд, сигурно ще го пратят в затвора. — Луис помълча малко и добави: — За дълго. За много дълго време. — Той не й каза нищо за острото писмо, което бе написал по този въпрос до канцеларията на генералния инспектор и което беше оставил в бюрото си, за да го преработи; на следващата сутрин обаче, когато го препрочете, той разбра, че се излага на голяма опасност, защото армията умееше да се справя безшумно с вироглави офицери, които имаха нахалството да се оплакват от своите началници, като ги пращаше в Асам, Исландия, Нова Гвинея и други подобни неприятни места. Не й каза и това, че по-късно бе мушнал писмото в джоба си и след като го беше препрочел още четири пъти, в пет часа следобед го бе скъсал, а вечерта беше отишъл да се напие. — Двадесет години, мисис Акерман — добави Луис, като се стараеше да говори колкото може по-меко. — Двадесет и пет години. Военните съдилища обичат да издават тежки присъди.
— Сега разбирам защо сте ме повикали — рече Хоуп с безжизнен глас. — Искате да убедя Ноа да се върне в ротата си.
Луис преглътна с усилие.
— Да, приблизително така е, мисис Акерман.
Хоуп погледна втренчено през прозореца. Трима затворници в сини работни дрехи товареха смет в камион, а зад тях стояха двама пазачи с карабини под ръка.
— Преди да влезете във войската, пак ли бяхте психиатър, капитане? — внезапно попита Хоуп.
— Всъщност… хм… да — отвърна Луис, смутен от неочаквания въпрос.
Хоуп се засмя рязко.
— Не се ли срамувате от себе си сега? — рече тя.
— Моля ви се — сухо каза Луис, — аз имам определена служба и я изпълнявам, както смятам, че е необходимо.
Хоуп стана с усилие, затруднена малко от детето, което носеше в утробата си. Роклята й беше вече тясна и висеше грозно отпред. Луис внезапно си представи как младата жена се мъчи да преработва дрехите си, защото очевидно нямаше възможност да купува нови, по-подходящи за бременността й.
— Добре — реши тя, — ще изпълня желанието ви.
— Браво — усмихна й се зарадван Луис. „Всъщност — помисли си той — това е най-добрият изход за всички и момчето няма да пострада много.“ И почти убеден в това, Луис вдигна телефонната слушалка, за да се обади на капитан Мейсън в канцеларията на началника на военната полиция и да нареди да подготвят Акерман за свиждане.