— Синко, синко — прошепна той, като поклати глава. — Старците понякога сами не знаят в какъв свят живеят, дали говорят за миналото или за бъдещето… Погледна ли моите енориаши, виждам лица на хора, починали преди петдесет години, и си мисля, че разговарям с тях, докато се опомня. На колко години сте, синко?
— На двадесет и три — отвърна Ноа.
— Двадесет и три — повтори замислено пасторът, — двадесет и три. — После вдигна бавно ръка и го докосна по лицето. — Пълно с живот лице, пълно с живот. Ще се моля за вашето спасение.
— Благодаря ви, сър — рече Ноа.
— Сър — повтори старецът. — Сър! Навярно във войската ви учат да се обръщате така?
— Да, сър — призна Ноа.
— Господи, как мразя всички тия армии — рече пасторът. Той примига, забравяйки сякаш за момент с кого говори. После се огледа разсеяно и добави с отпаднал глас: — Елате пак някоя неделя. — След тия думи старецът неочаквано се обърна и повлече крака през тъмното църковно преддверие.
В лагера Ноа намери една каблограма. Беше пратена преди седем дни. Той я разтвори с разтреперани ръце, чувствайки, че кръвта пулсира в китките и в краищата на пръстите му. Съобщението гласеше: „Момче шест и половина фунта. Чувствам се чудесно. Обичам те. Хоуп.“
Ноа излезе замаян от канцеларията.
След вечеря раздаде пурите. Внимаваше да не забрави нито един от хората, с които се беше бил във Флорида. Брейлсфърд отсъстваше — той беше преместен обратно в Щатите, — но всички останали приеха пурите изненадани и стеснени и му стиснаха ръката, като го поздравиха смутено и топло, сякаш и те — застанали тук под ситния дъжд, на хиляди мили от родния край и оградени отвсякъде със смъртоносни оръдия — изпитваха чудните трепети на бащинството.
— Момче! — възкликна Донъли, огнепръскачът и боксьорът от тежка категория, който бе участвал в турнира „Златните ръкавици“; после раздруса с огромната си лапа ръката на Ноа така, че тя цялата изтръпна. — Момче! Какво ще кажете за това? Момче! Дано горкото хлапе никога не носи униформа като баща си. Благодаря — каза той, като помириса пурата, — много благодаря. Чудесна пура!
Обаче в последния миг Ноа не можа да намери сили да предложи пури на сержант Рикит и капитан Коукли. Вместо това даде три къса на Бърнекер. Една изпуши сам — първата пура в живота му — и си легна леко замаян, с неясни видения в главата.
Глава двадесет и четвърта
Вратата се отвори и на прага се появи Гретхен Харденбург в сив пеньоар.
— Да? — каза тя, като надзърна през открехнатата врата. — Какво желаете?
— Здравей — усмихна й се Християн. — Току-що пристигнах в Берлин.
Гретхен отвори още малко вратата и го разгледа внимателно. После спря поглед на пагоните му и накрая, изглежда, го позна.
— А, подофицерът! Влез — рече тя и разтвори вратата. Християн се опита да я целуне, но Гретхен побърза да му протегне ръка. Тая ръка беше слаба и трепереше леко, сякаш от треска.
— В хола е толкова тъмно — заоправдава се тя. — Пък и ти си се променил. — После отстъпи крачка и го погледна критично. — Много си отслабнал. А и цветът на лицето ти…
— Бях болен от жълтеница — с две думи обясни Християн. Самият той не можеше да търпи жълтеникавия си тен и се дразнеше, когато думите му напомняха за него. При това съвсем иначе си беше представял първите минути на срещата с Гретхен, и ето сега тя още от прага се бе заловила за нездравия му вид. — Малария и жълтеница. Благодарение на тях можах да дойда в Берлин — дадоха ми отпуск по болест. Току-що слязох от влака. И веднага, бързам при тебе…
— Колко ласкателно — рече Гретхен и оправи машинално разбърканите си коси, които се бяха разпилели по лицето й. — Много мило, че дойде.
— Няма ли да ме поканиш да вляза? — попита Християн. „Щом я видя — помисли си той горчиво, — и започвам да й се моля!“
— О, прощавай — засмя се остро Гретхен — Бях задрямала и изглежда още не съм се събудила. Разбира се, разбира се, влез…
Тя затвори вратата зад него и с фамилиарен жест стисна ръката му. „Може би всичко ще се нареди — помисли си Християн, влизайки в познатата стая. — Може би в началото се изненада и сега вече иде на себе си.“
В дневната той се приближи до нея, но Гретхен се изплъзна, запали цигара и се отпусна на един стол.