— Не се страхувай от мен — каза Християн.
— Ние имаме само една надежда — продължи Беер, загледан в обущата на пясъка. — Само една надежда за Германия. Ние сме длъжни да покажем на света, че в Германия все още живеят човешки същества, а не само зверове. Длъжни сме да докажем, че тия човешки същества са годни да действат самостоятелно. — Беер вдигна очи и втренчи спокойния си поглед в Християн, който разбра, че приятелят му продължава да го разучава. Обаче не каза нищо. Чувстваше се смутен и се ядосваше, че е принуден да слуша Беер, а от друга страна беше пленен от думите му и схващаше, че трябва да го слуша.
— Никой — поде отново Беер, — ни англичани, ни руснаци, ни американци няма да подпишат с Германия мир, докато Хитлер и неговите партизани са на власт, защото хората не сключват мир с тигри. И ако все още би могло да се спаси нещо в Германия, ние трябва да подпишем примирието сега, незабавно. Какво означава това? — попита Беер, сякаш изнасяше лекция. — То значи, че самите германци са длъжни да прогонят тигрите. Самите германци са длъжни да поемат риска и да пролеят кръвта си, за да постигнат това. Ние не можем да чакаме неприятелят да победи и да ни подари правителство, защото тогава няма да има какво да се управлява, нито пък ще останат хора с достатъчно сили и воля да поемат властта. Това значи, че ние с теб сме длъжни да убиваме немци, за да докажем на останалия свят, че Германия все още може да бъде спасена. — Беер отново го погледна. „Иска да ме прикове към стената — помисли си Християн възмутено, — отрупва ме с доверие, за да ме обвърже!“ И все пак нямаше сили да го накара да млъкне.
— Не смятай — продължи Беер, — че съм намислил това сам, че съм самичък. В цялата армия, в цяла Германия се подготвя бавно план и се набират привърженици. Не казвам, че ще успеем. Казвам само, че в единия случай ни чака сигурна смърт, сигурна гибел, а в другия… известна малка надежда. — При тия думи той повдигна рамене. — Освен това има само един вид правителство, което би могло да ни спаси и ако свършим всичко самостоятелно, ще успеем да го създадем. Чакаме ли обаче противникът да стори това, ще изникнат половин дузина марионетни правителства, безсилни и без всякаква стойност, които изобщо не ще бъдат в състояние да управляват. Тогава деветстотин и двайсета година ще изглежда истинска мечта в сравнение с петдесета година. Ако свършим работата сами, ще можем да създадем комунистическо правителство, Германия веднага ще стане център на комунистическа Европа и всички останали народи на континента ще се чувстват задължени да ни подкрепят. За нас не може да съществува друг вид управление независимо от онова, което говорят англичани и американци, защото да се попречи на германците да се избиват един друг в рамките на една американска демокрация е все едно например да се предотврати нападение на вълци върху стадо овце, като се разчита само на честната им дума. Не можеш да спасиш едно грохнало здание, като пребоядисаш фасадата му с нова ярка боя; трябва да вмъкнеш в стените и в основите му железни греди. Американците са наивни и са натрупали достатъчно тлъстини, за да могат да си позволят разточителния разкош да бъда демократични; те просто не разбират, че тяхната система се гради върху дебелия слой подкожна тлъстина, а не върху чудесните думи, с каквито е изпълнена конституцията им.
„Какво ми напомнят тия неща? — мъчеше се да се сети Християн. — Къде съм ги слушал преди?“ И ето неочаквано той си спомни Маргарет Фримантл през онова далечно утро на склона със ски пистите, когато сам бе говорил в такъв дух, макар и по различен повод. „В какъв безнадежден смут изпада човек — помисли си той, — когато трябва вечно да използва едни и същи аргументи, за да получи различни отговори!“
— Ние бихме могли да направим нещо, и то тъкмо тука — продължи Беер. — Имаме връзки с много хора във Франция. С французи, които сега се стараят да ни унищожат. За една нощ обаче те ще станат нашите най-надеждни съюзници. Същото може да се каже за Полша, Русия, Норвегия, Холандия — изобщо за всички други европейски страни. За кратко време ние ще противопоставим на американците една единна обединена Европа, с Германия в центъра, и те ще трябва да я приемат, независимо дали това ще им хареса, или не. Иначе… — Беер вдигна рамене. — Иначе се моли час по-скоро да те убият в тая война. А сега — добави той — има няколко конкретни задачи, които трябва да изпълним тука. Мога ли да кажа на моите другари, че си готов да действаш?