— Какво им отговори? — оживи се Фансток.
— Обирайте си крушите — отвърнах им аз. — Вашата хубава атестация може да ме заведе направо в някое военно гробище.
— Затваряй си човката — рече лениво пазачът — и хващай количката… — Уитикър, дай още една глътка, за да отпразнуваме първия ден на десанта.
— Аз няма какво да празнувам — възрази Майкъл с желание да спаси джина си.
— Не ставай неблагодарен — настоя пазачът. — Тука си на топло и в пълна безопасност, а можеше вече да лежиш някъде на брега с парче шрапнел в задника. Има какво да празнуваш! — И той протегна ръка. Майкъл му подаде бутилката.
— Тоя джин — рече Майкъл — ми струва две лири…
Пазачът се ухили.
— Изиграли са те — рече той. После пи продължително. Двамата затворници го наблюдаваха жадно и завистливо. Накрая пазачът върна бутилката. Майкъл също пи по случай десанта и почувства, че го обхваща вълна от сладостно съжаление към самия себе си. Изгледа студено затворниците и прибра останалия джин.
— Смятам — обади се Фансток — че днес старият Рузвелт е доволен. Най-после участва във войната и може вече да жертва хиляди американци.
— Бас държа, че от радост е скочил от инвалидния си стол — рече пазачът — и танцува като момче из Белия дом.
— Чувах — добави Фансток, — че в деня, когато обяви война на Германия, устроил в Белия дом банкет с пуйки и френски вина, а накрая гостите го ударили на любов по масите и бюрата.
Майкъл въздъхна дълбоко.
— Не Америка, а Германия обяви войната — възрази той. — Лично аз пет пари не давам кой на кого е обявил война, но истината е тая.
— Уитикър е комунист от Ню Йорк — обърна се Фансток към пазача. — Душата си дава за Рузвелт.
— За никого не си давам душата — тросна се Майкъл. — Обаче Германия първа обяви война, Италия също. Два дена след Пърл Харбър.
— Нека кажат момчетата — настоя Фансток, като се обърна към пазача и затворниците. — Обяснете на моя приятел!
— Ние започнахме — заяви пазачът. — Ние обявихме войната. Помня го ясно като бял ден.
— А вие как мислите, момчета? — попита Фансток затворниците.
И двамата кимнаха утвърдително.
— Ние им обявихме война — рече човекът, комуто бяха предложили да го уволнят с добра атестация, ако се съгласи да се върне в пехотата.
— Точно така — побърза да каже другият затворник, бивш служещ във военновъздушните сили, когото бяха заловили, че подправя чекове в Уелс.
— Ето на! — възкликна Фансток. — Четири срещу един, Уитикър. Мнозинството печели.
Майкъл го изгледа с пиянски очи. И неочаквано почувства, че не може повече да търпи това пъпчиво, самодоволно и ехидно лице. „Да се държи така в ден като днешния! Не, само това не!“ — помисли си той мрачно.
— Ти си един глупав, празноглав мръсник — рече Майкъл отчетливо, побеснял от гняв. — Ако още веднъж си отвориш устата, ще те пребия.
Фансток задвижи бавно устни. После изплю дълга, мръснокафява струя тютюнев сок, която обля Майкъл по лицето. Майкъл се хвърли към него и го удари два пъти по брадичката. Фансток се търколи на земята, но веднага скочи, сграбчил в ръка тежко парче дъска, на единия край на която стърчаха три големи пирона. Той замахна с него и Майкъл хукна да бяга. Пазачът и затворниците отстъпиха настрана, за да отворят място за противниците, и заследиха боя с интерес.
Въпреки тлъстината си Фансток се оказа много бърз, настигна Майкъл и го удари по рамото. Майкъл почувства пронизителна болка и отскочи встрани. После се наведе и грабна една дъска. Но преди да успее да се изправи, Фансток му нанесе страничен удар по главата. Майкъл усети как острите пирони раздраха кожата и се плъзнаха по скулата му. Тогава замахна и стовари дъската по главата на Фансток, който започна да се движи по диагонал като замаян, описвайки полукръг около противника си. Фансток отново вдигна ръка, но твърде вяло и Майкъл успя да отскочи без никакво усилие, макар че поради кръвта в окото си трудно можеше да пресметне добре разстоянието. Изчака хладнокръвно и тъкмо когато Фансток вдигаше дървото, направи крачка напред и размаха дъската си като бейзболна бухалка. Ударът попадна върху врата и челюстта на Фансток, който се свлече на земята, опирайки се на ръце и колене. Известно време остана така, загледан тъпо в тънкия слой прах около купчината дъски.