Близо до Лондон минаха край колона камиони, пълни с въоръжени английски пехотинци. На последната кола беше изписана хапливата фраза: „Не ни приветствайте, момичета — ние сме англичани!“
Английските войници дори не вдигнаха очи, когато американският камион профуча край тях.
Глава двадесет и осма
Битката се възприема и усеща различно на различни места. Така например тя се възприема предимно умозрително в щаба на върховното командване, разположен, да речем, на осемдесет мили от гърмящите оръдия, където картотеки и папки се почистват от прах всяка сутрин, където царува атмосфера на спокойствие и деловитост, където служат войници, които никога не стрелят и никой не стреля по тях; където прославени генерали, стегнати в изгладени униформи, съчиняват комюникета, че е „направено всичко“, което е по силите на човека, и че „останалото“ се намира в ръцете на бога, който без съмнение се е събудил рано, за да свърши предвидената работа за деня; който с благосклонен и бащински поглед следи за корабите, за потъващите в морето хора, за полета на снарядите, за точната стрелба на артилеристите, за изкусните команди на морските офицери; който следи как летят във въздуха телата на разкъсаните от мини нещастници, как водата се пени в забитите край брега стоманени колове, как се зареждат оръдията на бойните линии, как се строят укрепления в тила, далеч зад смъртоносната ивица, разделяща двете вражески армии — ивица, зад която се намира противниковият щаб, където сутрин също така почистват картотеки и папки от прах; където генерали в изгладени, макар и различни по кройка униформи разглеждат подобни карти, четат подобни донесения, сравняват моралните си сили и изобретателността си с тия на своите противници-колеги на стотина мили далече от тях. Там, в тия щабове, в тия кабинети, чиито стени са покрити с огромни карти с нанесени по тях позиции и червени и черни знаци с молив, битката бързо добива методичен и определен характер. На тия карти постоянно се разработват операционни планове. Ако план № 1 пропадне, заменят го с план № 2. Ако план № 2 се осъществи само отчасти, влиза в сила предварително измененият план №3. Всички генерали са учили от едни и същи учебници и в Уест Пойнт, и в Шпандау, и в Сандхърст, мнозина от тях сами са писали книги, чели са книгите на колегите си, знаят как е постъпвал Цезар в дадени положения, какви грешки е допуснал Наполеон в Италия, как Лудендорф не е съумял да използва пробива на фронта през 1915 година и всички те — от двете страни на Ламанш — се надяват, че няма да настъпи оня решителен миг, когато ще трябва да кажат „да“ или „не“ — думичка, от която може да зависи изходът на битката, а може би дори съдбата на нацията, думичка, която лишава човека от последната капка кураж и е в състояние да разбие и погуби целия му живот, да го лиши от почести и име, щом веднъж се произнесе. Затова генералите седят в своите кабинети, които напомнят канторите на „Дженерал Мотърс“ или „И. Г. Фарбен Индустри“ във Франкфурт, оградени от стенографки и машинописки, които флиртуват из коридорите, четат донесенията и се молят план № 1, 2 и 3 да се изпълнят така, както е било решено на Гросвенър Скуеър и на Вилхелмщрасе, може би само с малки, не особено съществени изменения, които биха могли да се извършат „на място“ от бойците на фронта.
Самите бойци обаче виждат нещата другояче. Тях никой не ги е питал как най-добре може да се прережат връзките между фронта и тила. Никой не се е съветвал с тях за продължителността на артилерийската подготовка. Метеоролозите не са ги уведомили каква ще бъде височината на приливите и отливите през юни и какви са вероятностите да се разразят бури. Те не са присъствали на съвещанията, на които се решава колко дивизии трябва да се жертват, за да се стигне на една миля дълбочина от крайбрежието до четири часа след пладне. На десантните лодки няма картотеки, няма стенографки, с които би могло да се флиртува, няма карти, на които действията на всеки боец, умножени по два милиона пъти, се изразяват в ясна, стройна и разбираема система от условни знаци — система, която може да се използва в пропагандната машина и в таблиците на бъдещите историци.
Войниците виждат около себе си само каски, повърната храна, зеленикава вода, взривове от снаряди, дим, разбити самолети, потоци от кръв, подводни прегради, оръдия, бледи, безизразни лица, уплашени давещи се хора, тичащи и падащи войници, забравили сякаш всичко, на което са ги учили от часа, в който са оставили работата и съпругите си, за да навлекат военната униформа на своята родина. За наведения над картата генерал на осемдесет мили от фронта, в чието съзнание прелитат образите на Цезар, Клаузевиц и Наполеон, действията се развиват по определен план или почти по план, но за боеца на фронта сражението се развива съвсем не както с предполагал.