— Мир-но! Рота, сво-бодно!“
Капитан Коукли беше изчезнал още от сутринта. Може би подготвяше в трюма следващата си реч по случай десанта във Франция, а може би беше убит. Лейтенант Грийн обаче, който цял живот не бе произнасял нито една реч, беше постоянно на палубата: посипваше раните на войниците със сулфаниламид, покриваше лицата на умрелите, усмихваше се на живите и им напомняше, че трябва да пазят цевта на карабините си от морската вода, която се плискаше в бордовете на лодката.
Както бе обещал лейтенант Грийн, в четири часа и половина механиците най-после успяха да поправят машините и след петнадесет минути десантната лодка стигна до сушата. На брега царуваше оживление и сякаш не съществуваше никаква опасност: стотици войници тичаха напред-назад, влачейки сандъци с боеприпаси, складираха кутии с продукти, развиваха телени мрежи, носеха ранени и се окопаваха за нощта сред обгорели останки от лодки, булдозери и разбити оръдия. Оръжейната стрелба долиташе вече отдалече — от другата страна на височинката, която господстваше над брега. От време на време на пясъка избухваше мина или се пръскаше снаряд, но беше вече ясно, че войската е овладяла предмостовото укрепление.
Коукли се появи на палубата точно когато десантната лодка заби нос в плитчината. На хълбока му в инкрустиран кожен кобур висеше четиридесет и пет милиметров пистолет със седефена дръжка. Коукли бе казал веднъж, че е подарък от жена му и винаги го носеше ниско на бедрото като шериф върху корицата на западно списание.
Един капрал-сапьор сочеше с ръце на десантната лодка къде да спре до гъмжащия от войници бряг. Той изглеждаше уморен, но съвсем спокоен, като че ли цял живот бе прекарал на френското крайбрежие под огъня на оръдията и картечниците.
Пуснаха моста и Коукли поведе ротата към брега. На лодката беше останал само един мост — другите бяха повредени от снаряди. — Коукли стигна до края на моста, който бе опрял в мекия пясък и когато вълните прииждаха, потъваше почти на три стъпки под водата. Той се спря с един крак във въздуха. После отстъпи назад.
— Оттука, капитане — обади се капралът.
— Там долу има мина! — извика Коукли. Повикайте ония хора… — той посочи групата сапьори, които с помощта на булдозер прокарваха път през дюните — да дойдат и да проверят тоя участък.
— Пред вас няма никаква мина — отвърна с уморен глас капралът.
— Казах ви, че видях мина, капрале! — изкрещя Коукли.
Морският офицер, който командваше десантната лодка, се спусна по моста.
— Капитане — нетърпеливо рече той, — ще бъдете ли така добър да свалите хората си от лодката? Аз трябва да се махна оттука. Нямам намерение цяла нощ да прекарам на брега, а машините ми не са годни вече да издърпат и едно дете от нощното цокало! Ако чакаме още десетина минути, може да останем тука навеки веков.