— Снишете се! — изкрещя Рикит. — Снишете се под прозореца!
Двамата мигновено приклекнаха. След секунда над главите им нещо изпищя. Куршумите се сплескаха в стената тъкмо под „Нормандия“.
„Просто трогателно от страна на Рикит — хладнокръвно помисли Ноа, — просто да не очакваш!“
Вратата се отвори и влезе лейтенант Грийн. Очите му бяха възпалени и зачервени, а челюстта му сякаш бе увиснала от умора. Седна бавно с въздишка на леглото и сложи ръце между коленете си. После започна да се клати леко напред-назад и за момент Ноа се уплаши, че ще се търколи върху покривката и ще заспи.
— Добре ги подредихме, лейтенант — радостно се обади Рикит. — Ще има да ни помнят, кучетата проклети.
— Да — рече Грийн с пискливия си глас. — Добре се бихме. Имате ли ранени?
— Не, в тая стая никой — ухили се Рикит. — Тук всички са опитни момчета.
— В другата стая раниха Морисън и Сийли — каза уморено Грийн, — а Фейн лежи долу с куршум в гърдите.
Ноа си спомни как Фейн — тоя грамаден здравеняк с бикоподобен врат — му беше казал в болничното отделение във Флорида: „След войната всеки ще се чувства горд да ни бъде приятел…“
— Обаче… — оживи се внезапно Грийн, сякаш се готвеше да произнесе реч — обаче… — заекна той и огледа стаята с блуждаещи очи. После неочаквано попита: Онова там не е ли „Нормандия“?
— Да — рече Ноа, — „Нормандия“.
Грийн се усмихна глупаво.
— Не ще бъде зле за си купя билет за едно пътуване с нея — избърбори той.
Никой не се засмя.
— Впрочем — продължи Грийн, като търкаше очи — ще се опитаме да се измъкнем оттука веднага щом се стъмни. Долу нямаме почти никакви патрони и ако предприемат нова атака, ще ни изпекат живи. Ще се превърнем в печено с доматен сос по френски — добави той уморено. — Стъмни ли се, действайте самостоятелно. По двама, по трима, по двама, по трима — пропя Грийн пискливо, — ротата неусетно ще се пръсне по двама, по трима.
— Лейтенант — обади се Рикит от прозореца, през който продължаваше да гледа, подал предпазливо глава над рамката, — лейтенант, това заповед на капитан Коукли ли е?
— Това е заповед на лейтенант Грийн — отвърна лейтенантът и се закиска. След миг обаче се опомни и си придаде строг вид. — Аз поех командването — обяви той с официален тон. — Да, поех командването.
— Мъртъв ли е капитан Коукли? — попита Рикит.
— Не съвсем — отговори Грийн. Неочаквано той легна по гръб на бялата покривка и затвори очи, но продължи да говори: — Капитанът е временно в запас. Ще вземе участие в десанта през следващата година. — Грийн отново се закиска, изтегнат със затворени очи на неравното пухено легло. После внезапно скочи. — Чухте ли нещо? — тревожно попита той.
— Не — отвърна Рикит.
— Танкове — продума Грийн. — Докарат ли танкове, преди да се мръкне, печеното с доматен сос по френски е осигурено.
— Имаме една базука с два снаряда — рече Рикит.
— Не ме разсмивайте. — Лейтенантът се обърна и се загледа в „Нормандия“. — Един мой приятел е пътувал с нея. Застрахователен агент от Нови Орлеан, в щата Луизиана. Между Шербург и Амброзкия фар успял да спи с три жени поред… — После рече сериозно: — Непременно, непременно използвайте базуката. Нали затова я мъкнете? — Грийн се отпусна на ръце и крака и пропълзя до прозореца. После предпазливо надникна.
— Успях да преброя четиринадесет убити фрицове… Какво мислите, кроят останалите живи? — Той поклати тъжно глава и се отдалечи от прозореца по същия начин. Хвана се за крака на Ноа и се изправи. — Цялата рота — гласът му изразяваше искрена изненада, — цялата рота загина за един-единствен ден! В битки, които траяха само един ден! Невероятно. Човек просто да допусне, че са ни направили магия, нали?… Помнете — щом се стъмни, действайте самостоятелно и се опитайте да се доберете до нашите линии. На добър час!
Грийн слезе на долния етаж. Останалите в стаята се спогледаха.
— Хайде, хайде — намръщено рече Рикит, — вие поне сте все още живи и здрави. Бягайте при прозорците.
Долу в трапезарията Джеймисън стоеше пред капитан Коукли и крещеше. Джеймисън се намираше до Сийли, когато последният бе ударен в окото. Двамата бяха земляци от някакво градче в Кентъки, дружаха от детинство и заедно бяха постъпили в армията.
— Няма да ти позволя да направиш такова нещо, проклет гробар! — викаше като подивял Джеймисън на капитана, който седеше пред тъмната маса в предишната си поза, безнадеждно отпуснал глава на ръце. Джеймисън бе чул, че Сийли ще бъде оставен в избата заедно с другите ранени, когато се опитат да направят пробив, след като се мръкне. — Ти ни вкара в тая каша и ти ще ни измъкнеш от нея. Всички до един!