— Зад танка има скрити стрелци — съобщи спокойно Ноа. — Около петнадесет души.
— Сега ще им приготвим една малка изненада — рече Рикит. — Не мърдайте.
— Аз не мърдам — раздразнено отвърна Ноа. Рикит продължаваше да се занимава с механизма на базуката. До танка имаше около осемдесет ярда и сержантът се целеше много внимателно.
— Не стреляйте — обърна се Рикит към Бърнекер, който стоеше до другия прозорец. — Нека помислят, че тук няма никой. — Той се закиска тихо, но Ноа се изненада много от смеха му.
Танкът тръгна отново. Движеше се заплашително напред, като не намираше за нужно да стреля, сякаш бе уверен в своята парализираща сила върху духа на неприятеля и знаеше, че ще постигне целта си, без да даде изстрел. Изминал така няколко ярда, той се спря отново. Стрелците зад него стояха прилепени едва ли не до гъсеничните вериги. Някъде зад танка се обади картечница и обля с безпорядъчен огън цялата фасада на къщата.
— За бога, стойте мирно — рече Рикит.
Ноа се притисна здраво в рамката на прозореца. Беше уверен, че след миг ще го убият. Цялото му тяло до кръста бе изложено на прозореца без никаква защита. Но стоеше неподвижен и гледаше втренчено надолу към клатушкащите се цеви на картечниците на танка, който се очертаваше неясно в сгъстяващия се здрач. Най-после Рикит стреля. Снарядът полетя към целта си. Последва експлозия. Ноа наблюдаваше от прозореца, забравил всякаква предпазливост. За момент изглеждаше, че нищо не се е случило. След това оръдието започна да се навежда бавно и замря така, насочено към земята. Вътре в самия танк се разнесе взрив, дълбок и приглушен. През амбразурите на капака се появиха тънки струйки дим. Последваха нови експлозии. Танкът потрепери и се разлюля. Настъпи тишина. Стоманеното чудовище все още изглеждаше заплашително и страшно, но стоеше неподвижно. Ноа видя как скритите зад него пехотинци хукнаха назад. Тичаха през откритото пространство, без някой да стреля по тях, и скоро изчезнаха зад сайванта.
— Не действа лошо — обади се Рикит. — Ето че успяхме да унищожим и един танк. — Той свали базуката от рамото на Ноа и я опря на стената.
Ноа продължаваше да гледа втренчено към пространството между хамбара и сайванта. Струваше му се, че нищо не се е случило, че танкът от години представлява част от околния пейзаж.
— За бога, Ноа — изкрещя отново Бърнекер и Ноа внезапно съзна, че приятелят му отдавна вече вика по него, — махай се от прозореца!
Схванал огромната опасност, той отскочи настрани. На негово място застана Рикит, с автоматичната си карабина в ръка.
— Глупава работа — рече сержантът сърдито. — Няма никакъв смисъл да напускаме тоя чифлик. Тук можем да издържим до Рождество Христово. Тоя новоизпечен търговец Грийн няма ум за пукната пара. — Той стреля от бедро към откритото пространство, като мърмореше, сякаш говореше на себе си: — Ей, вие там, обирайте си крушите. Не се приближавайте до моя танк!
В стаята влезе лейтенант Грийн.
— Слизайте долу — рече той. — Стъмва се вече. След няколко минути тръгваме.
— Аз ще остана тука още малко — пренебрежително каза Рикит, — за да държа фрицовете на прилично разстояние. — После махна към Ноа и Бърнекер. — Вие вървете и ако немците ви открият, постарайте се да спасите дебелите си задници.
Ноа и Бърнекер се спогледаха. Искаше им се да кажат нещо на Рикит, застанал така, до прозореца, с презрителна гримаса и хванал нехайно карабината с мечешките си лапи, но не можаха нищо да измислят. Рикит дори не ги погледна, когато последваха Грийн и слязоха долу в дневната стая.
Тук миришеше на пот и изгорял барут, а на пода се търкаляха стотици изстреляни гилзи, сплескани под краката на обсадените. Тук бойната обстановка се чувстваше по-силно, отколкото в спалнята горе. Всички мебели бяха натрупани пред прозорците, дървените столове бяха изпочупени или превърнати в трески, а хората стояха на колене край стените. В настъпилия полумрак Ноа забеляза Коукли, изтегнат на пода на стаята. Той лежеше по гръб, притиснал ръце до хълбоците си и загледан с широко отворени очи в тавана. Носът му течеше и от време на време той подсмърчаше силно, без да издава друг звук. Това припомни на Ноа, че също има хрема и той измъкна от задния си джоб една потна кърпичка с цвят каки, за да се изсекне.