— Никога, Ники — отвърна Майкъл със сериозен израз. — Никой не е имал такива възможности в Холивуд.
— Когато се върна — продължи с решителен тон Стелевато, — всичко ще се промени. Ще се оженя за Анджелина или за някое друго момиче, ако тя вече не ме иска; ще имам деца и само една жена. Но разбера ли, че жена ми ме мами, ще й пробия черепа с вилката за лед…
„Трябваше да пиша на Маргарет за това — реши Майкъл, — за тия четиринадесет изоставени жени и за единствената любов, която е заседнала дълбоко в измъченото сърце на боеца!“
В тоя миг той чу, че някой се измъкна от една землянка и видя неясна фигура, която се приближаваше към тях.
— Кой е там? — извика Майкъл.
— Павоне — долетя глас от тъмнината и после веднага добави: — Полковник Павоне.
Полковникът се спря на две крачки от тях.
— Кой е на пост? — попита той.
— Стелевато и Уитикър — отговори Майкъл.
— Здравейте, Ники — рече Павоне. — Как вървят работите?
— Чудесно, полковник — Гласът на Стелевато звучеше приятелски и топло. Той обичаше искрено Павоне, който гледаше на младежа по-скоро като на някакъв жив талисман, отколкото като на войник и понякога разменяше с него италиански цинични анекдоти от родината на момчето.
— А вие, Уитикър, как сте?
— Екстра — отвърна Майкъл. Неусетно в тъмната дъждовна нощ между тримата се бе създало дружеско и непринудено отношение, което беше съвсем немислимо между полковник и редници на дневна светлина.
— Радвам се — рече Павоне с уморен и замислен глас, като се облегна до тях на капака на джипа. Той запали небрежно цигара, без да прикрие пламъчето на кибритената клечка, която освети за миг гъстите му черни вежди.
— Вие навярно идете, за да ме смените от пост, полковник? — подхвърли Стелевато.
— Не съвсем, Ники. Вие и без това спите прекалено много. Помнете, че няма да постигнете много нещо в този живот, ако спите от сутрин до вечер.
— Аз изобщо не желая да постигам нещо — отвърна Стелевато. — Искам само да се върна вкъщи и да продължа да си разнасям лед.
— Ако имах твоята работа, и аз щях да пожелая да се върна на нея — обади се Майкъл.
— И на вас ли е разправил тия лъжи за четиринадесетте жени? — попита го Павоне.
— Кълна се, че не ви лъжа! — възкликна Стелевато.
— Всички италианци лъжат, щом стане дума за жени — рече Павоне.
— Ако питате мене, Ники е още девствен.
— Ще ви покажа някои от писмата, които съм получил от тях — заяви с обиден глас Стелевато.
— Полковник — престраши се Майкъл, окуражен от тъмнината и шеговития тон на разговора. — Бих искал да поговоря с вас, ако, разбира се, не смятате да си легнете отново.
— Не мога повече да спя — отвърна Павоне. — Хайде, елате да се поразходим. — Двамата се отдалечиха малко, но полковникът се спря и подвикна на Стелевато: — Ники, следи внимателно за парашутисти и за измамени съпрузи!
После улови леко Майкъл под ръка и го поведе настрани от джипа.
— Знаете ли какво? — тихо рече Павоне. — Аз вярвам всичко, което Стелевато разправя за тия жени! — Той се засмя добродушно и попита със сериозен глас: — Какво ви тежи, Майкъл?
— Бих искал да ви помоля за една услуга — колебливо рече Майкъл. После раздразнено си помисли: „Ето че пак не мога да се реша!“ — Моля да ме прехвърлите в някоя бойна част!