— Боже мой — промърмори Бърнекер, — защо вече не престанат? Достатъчно са ги блъскали! Какво искат да направят от тях — баница с кълцано месо?
Германските зенитни батареи вече бяха престанали да стрелят и самолетите се въртяха над тях спокойно, сякаш на маневри над Райт Фийлд.
Неочаквано съвсем близо до Ноа нещо изсвистя, разнесе се страхотен трясък и покритата с трева земя се разлюля. Бърнекер го сграбчи и го повлече в окопа. Вкопчени един в друг, с опрени каски и преплетени крака, двамата лежаха притиснати към земята. Край тях с оглушителен трясък падаха бомби и върху главите им заваляха буци пръст, камъни и счупени клони.
— Ах, кучета проклети! — заруга Бърнекер. — Това не са летци, а истински убийци.
Наоколо се разнесоха писъци и викове на ранени. Но беше невъзможно да се излезе от окопа, защото бомбите продължаваха да се сипят с трясък. Ноа чуваше над главата си монотонното бездушно бръмчене на машините, които — непостижими там горе в небето — продължаваха спокойно работата си, и в които седяха самоуверени хора, доволни, поне за момента, от постигнатите резултати.
— Ах, тия жалки безделници, тия скъпо платени убийци! — продължаваше да ругае тихо Бърнекер. — Та те ще ни избият до последния човек!
„Това ще бъде унищожителният удар на армията срещу мене — помисли си Ноа. — Армията ще ме убие собственоръчно, защото не се доверява на германците! Не, не бива да съобщават на Хоуп какво се е случило. Хоуп не бива да узнае, че съм загинал от американска ръка…“
— Летящи чували с пари! — крещеше вече Бърнекер между взривовете с пресипнал от омраза глас. — Всички с нашивки, всички сержанти и полковници! Ето ти на прехвалените бомбомерачи! Ето ти чудото на съвременната техника! Впрочем това не бива да ни изненадва. Та нима не бомбардираха веднъж дори швейцарска земя? Прецизна стрелба! Тия кучета не са способни да отличат една държава от друга — как тогава искаш да разберат коя войска е наша и коя чужда?
Бърнекер ревеше право в лицето на Ноа, пръскайки го яростно със слюнки. Ноа обаче знаеше, че приятелят му крещи просто за да не полудеят, просто за да не загубят и последната искрица надежда, докато стояха свити така, на дъното на окопа.
— Не виждаш ли, че пет пари не дават! — продължаваше да се пени Бърнекер. — Пет пари не дават кого ще ударят. Заповядано им е да изсипят сто тона бомби на ден и ще ги изсипят, ако ще дори и върху родните ся майки. Навярно някой кучи син е хванал снощи трипер и сега, уплашен, мисли само как по-скоро да се дотътри до болницата, и ето мръсникът натиска копчето минута-две по-рано; а къде ще хвърли бомбите, това не го интересува. Задачата е изпълнена! Още пет такива полета и, току-виж, след месец човекът получил домашен отпуск… Кълна се, че ще удуша с голи ръце първия летец, който ми попадне пред очите. Ей богу, кълна се…
Неочаквано бомбардировката престана, сякаш по някакво чудо. Машините все още продължаваха да бръмчат над тях, но очевидно летците бяха забелязали грешката си и сега се отдалечаваха към други обекти.
Бърнекер се изправи бавно и надзърна навън.
— Боже мой! — сломено продума той, след като отдела наоколо.
Ноа също се опита да стане, макар че коленете отказваха да му се подчиняват. Бърнекер обаче го бутна обратно на земята.
— Не мърдай! — рязко рече той. — Нека санитарите почистят терена. Всъщност пострадалите са повечето новаци… Стой си на мястото. — Бърнекер сложи тежко ръка върху рамото му. — Обзалагам се, че тия кучи синове ще се върнат и ще почнат отново да ни ръсят. Не бива да излизаш на открито, Ноа… — Той приклекна до приятеля си и го стисна до болка за ръцете. — Ноа, ние трябва винаги да се държим един за друг. Двамата с тебе. През цялото време. Защото взаимно си носим щастие. Грижим се един за друг. Бъдем ли все заедно, нищо няма да ни сполети. Цялата рота може да отиде по дяволите, но ние ще оцелеем… ще оцелеем…
Бърнекер разтърси Ноа като побеснял. В очите му гореше някакъв див огън, устните му се движеха конвулсивно, а в дрезгавия му глас звучеше дълбока увереност в онова, което говореше — увереност, която се градеше на многобройните преодолени изпитания: край брега на Ламанш, в обсадения чифлик, във водите на морския прилив в канала през нощта, когато бе загинал Каули…