— Пет франка — рече французинът и се наведе към Християн, като за всеки случай продължаваше да държи чашата в ръка.
Християн изпита желание да поспори със стария мошеник, задето искаше такава прекомерна цена, но се отказа. Тия французи извличаха облаги от победи и от поражения, от настъпления и отстъпления, от приятели и от врагове! „Нека американците поживеят малко с тях и тогава ще ги питам как им харесва“ — помисли си той мрачно, като хвърли на масата една смачкана и обезценена петдесетфранкова банкнота, отпечатана от германските военни власти. Всъщност тия франкове и без това нямаше да му трябват дълго време. Християн си представи с усмивка как старикът се мъчи да получи от новите победители здрава валута срещу тия парчета хартия без никаква стойност.
Французинът сгъна прилежно банкнотата, повлече крак край изтегнатите войници и зае обичайното си място зад бара. Християн повъртя чашата в ръка, без да пие, доволен, че може най-после да седне, че подбитите му крака ще си починат и че е в състояние да облегне уморения си гръб на дървения стол. После разгледа лениво останалите посетители в бара. В полумрака беше трудно да види добре лицата на тия хора, които седяха мълчаливи, обхванати от изтощение и потънали в мисли, като отпиваха бавно от чашите си, сякаш съзнаваха, че не им остава още много време да пият и искаха да удължат удоволствието, да задържат завинаги парливия вкус на спирта върху езика си.
В паметта му възкръсна полузаличената от времето картина на едно друго кафене в Рен, където войниците — безгрижни, весели и шумни — седяха по разкопчани куртки и пиеха евтино шампанско. Сега никой не пиеше шампанско, нито вдигаше шум, а ако някой отвореше уста, говореше тихо и отвръщаше само с „да“ или „не“. Ще оживее ли до утре? Какво ще сторят американците с нас? Свободен ли е пътят за Рен? Чухте ли какво ставало с бронираната дивизия „Леер“? Какво казва Би Би Си? Свършено ли е всичко, или още не? Докато въртеше чашата си в ръка, Християн си спомни за войника, когото бе предал за наказание заради неподчинение и непристойно държание. Какво ли бе ставало с него? Навярно го бяха лишили от седмична отпуска за един месец. Християн се усмихва слабо и се облегна на велосипеда. Колко хубаво би било сега да те затворят в казармата за цял месец! Или да затворят в казармите за цял месец 1-ва американска армия, 8-а въздушна армия и австрийците, които служеха в германската войска, заради непристойно държание…
Християн сръбна от коняка си. Течността имаше остър вкус и може би дори не беше коняк. Навярно бе правен преди два-три дена, и то от долнокачествен спирт. Ах, тия французи, тия жалки французи! Той погледал с омраза старика зад бара. Навярно старият французин е бил измъкнат от къщи и пратен тук да поработя малко в заведението. Барът сигурно принадлежеше на някои здрав и тлъст търгаш, който до вчера е работил в него, заедно със своята пълна и потна женичка. Но видял накъде клонят работите, видял как първата вълна от разпасани германци се стича през града, той бе поставил старика зад бара, уверен, че дори немците не биха излели озлоблението си върху главата на такъв допотопен представител на човешкия род. Самият собственик и жена му сигурно се таяха сега в някоя мансарда и се тъпчеха с телешки пържоли с гарнитура, които поливаха с хубаво бяло вино, или пък се любеха в леглото, потни и вмирисани на чесън. (Християн неволно си спомни Корин от Рен с нейните огромни форми, дебели ръце и твърди като кълчища боядисани коси). Прегърнати като херувими в своето пухено легло, търговецът и жена му навярно се подсмиваха доволно при мисълта за стария татко в мръсната кръчма, който ограбва обеднелите германски войници, и потръпваха от радост, като си представяха дългия низ убити германци по пътищата, по които напираха вече американци, готови да плащат още по-висока цена за тоя долнокачествен алкохол.
Християн втренчи поглед в старика, който в отговор го изгледа нахално, невъзмутимо и предизвикателно с мъничките си черни очички на похабеното си сбръчкано лице. Да, един грохнал старец с хиляди безполезни франкове в джоба, един грохнал старец с прогнили зъби; един грохнал старец, който знае, че ще надживее половината от тия млади хора в заведението на дъщеря му; един грохнал старец, който ликува в душата си при мисълта за ужасната участ, която очаква всички тези полупленени, полумъртви чужденци, безмълвни и присвити в здрача край мръсните маси.