Водата в банята беше студена поради липса на отопление. Докато Християн се мъчеше да вчеше мократа си черна коса с някакъв чужд гребен, Бранд заговори през сапунената пяна за Симон:
— В тая жена има нещо особено, нещо, което не съм срещал в никоя друга. Всичко… всичко в нея ми харесва. Това изглежда странно, като имаш пред вид, че съм много придирчив към жените. Коя намирах много слаба, коя суетна, коя глупава. Две-три седмици, и всичко свършваше. Със Симон обаче се оказа съвсем друго… Зная, че е твърде сантиментална, зная, че вече старее, забелязвам бръчките й и въпреки това я обичам — добави той усмихнат. — Не притежава кой знае какъв ум, и все пак я обичам. Разплаква се лесно, но и това ми харесва. — После със сериозен вид заключи: — Симон е единствената ценност, която съм спечелил във войната.
Сякаш засрамен от прекалената си откровеност, Бранд отвори целия кран на душа и започна енергично да измива сапуна от лицето и врата си. Беше съблечен до кръста и Християн погледна с насмешливо съчувствие тънките му момчешки ръце и слабия му гръден кош с ясно очертани ребра. „Колкото любовник, толкова и войник! — помисли си Християн. — Как успя изобщо да оцелее в тая четиригодишна война?“
Бранд се изправи и изтри лицето си с кърпата.
— Християн — със сериозен израз каза той, — ти оставаш с мен, нали?
— Преди всичко — отвърна Християн, като се стараеше да говори по-тихо, — къде ще иде приятелката на Симон?
— Франсоаз? — Бранд махна с ръка. — Не се безпокой за нея. Тук има достатъчно място. Ти би могъл да спиш на кушетката. Или… — усмихна се той — да се разбереш с нея. Тогава не ще има нужда да спиш на кушетката!
— Не говоря за мястото — рече Християн.
Бранд посегна да спре водата, но Християн го хвана за ръката.
— Остави я да тече — остро рече той.
— Какво те тревожи? — озадачено попита Бранд.
— Тая жена не обича германците — обясни Християн. — И може да ни създаде куп неприятности.
— Глупости. — Бранд с рязко движение спря водата. — Аз я познавам добре и отговарям за нея. Ти ще й харесаш. Хайде, обещай ми да останеш.
— Добре — рече бавно Християн. — Ще остана. — Той забеляза, че очите на приятеля му заблестяха. Бранд го потупа по рамото с леко разтреперана ръка.
— Сега всичко е наред, Християн — прошепна Бранд. — Сега вече сме в пълна безопасност…
Той се обърна, намъкна с несръчни движения ризата си и излезе от банята. Християн се облече бавно, закопча внимателно всички копчета и се погледна в огледалото, където видя едно измъчено и изтощено лице с изпъкнали кости и две уморени очи, които бяха познали и ужас, и страх. Наведе се още повече към огледалото и разгледа косата си. Слепоочията му бяха съвсем посивели, а над тях се забелязваха сребристи влакна. „Господи — помисли си Християн, — да не забележа всичко това досега! Започвам да старея…“ Сподавяйки с усилие мигновеното чувство на самосъжаление, което го беше обзело, той се отправи с твърда стъпка към дневната.
Лампата под розовия абажур обливаше с приятна светлина модерните светли мебели и яркочервеното килимче на пода, пъстрите завеси, празните чаши и стройното тяло на Франсоаз, която лежеше на меката кушетка.
Бранд и Симон бяха отишли да спят, уловени като съпрузи за ръка. След вечеря полузаспалият Бранд описа на двете жени малко несвързано онова, което бяха изживели през последните дни, и Симон го отведе нежно в дневната, усмихвайки се майчински на Християн и Франсоаз, които останаха сами в полутъмната стая.
— Войната свърши — промърмори Бранд, преди да излезе. — Да, войната е свършена, братя, и аз отивам да спя. Сбогом на лейтенант Бранд от армията на Третия райх! — продължи той да ораторства сънливо. — Сбогом на войника Бранд! Утре художникът-декадент отново ще се намери в своето цивилно легло редом до жена си. — После, сочейки добродушно към Франсоаз, добави: — Бъди добра с моя приятел и го обичай. Той е най-добрият от добрите. Силен, нежен, изпитан в боя — надеждата на нова Европа, ако изобщо има нова Европа, ако изобщо има някаква надежда. Обичай го и го люби!
Симон поклати с нежен укор глава.
— Виното го е хванало здраво — каза тя, отвеждайки Бранд към спалнята.
— Лека нощ — извика Бранд от хола, — лека нощ, скъпи приятели…
Вратата се затвори и настъпи тишина. Християн огледа отново малката, подредена чисто по женски стая — светлите мебели, тъмните огледала, облечените в калъфки с меки тонове възглавнички и поставената в посребрена рамка снимка на Бранд с кепе и по баскска риза.