— Хей, погледнете! Американец, и то мъртъв!… Да, при това полковник, а прилича на прост редник!
Майкъл се опита да им обясни нещо за своя приятел полковник Павоне, но езикът му не се подчиняваше. Когато го вдигнаха — толкова предпазливо, колкото позволяваха тъмнината, околната бъркотия и разплаканите жени — той изведнъж загуби съзнание…
Глава тридесет и трета
Лагерът за попълнения лежеше в неприветлива равнина близо до Париж и се състоеше от палатки и стари немски военни бараки, върху чиито стени личаха образите на едри германски младежи, усмихнати възрастни мъже, които пиеха бира с халби, и босоноги селски девойки, прилични на тежки першеронски коне; в горната част на всички рисунки беше изобразен орел с пречупения кръст. При това мнозина американци бяха увековечили престоя си тук чрез своите имена по нашарените стени: сержант Джу Закари, от Канзас Сити, щата Мисури, Майер Грийнберг, редник от първи клас, от Бруклин, САЩ…
Хилядите хора, които чакаха да бъдат разпратени по дивизиите за да попълнят бойните загуби, търпеливо тъпчеха нагоре-надолу в ноемврийската кал. Мълчаливи и сдържани, те се отличаваха рязко от шумните, готови винаги да се оплакват войници, каквито Майкъл беше срещал преди. „В тоя лагер няма нищо човешко мислеше си той, застанал при входа на палатката си и загледан в облечените в мушами хора, които се движеха безцелно и неспокойно под ситния неприятен дъжд из дългите, задръстени с народ улички. — Би могъл да се сравни само с оградения двор на кланицата в Чикаго, където събраните на купчини говеда усещат миризмата на пролята кръв и със смътна тревога очакват своята неизбежна участ.“
— Ах, тая пехота! — горчиво се оплакваше младият Спиър в палатката. — Пратиха ме за две години в Харвард, откъдето трябваше да изляза офицер, но после изведнъж им дойде друг ум и всичко отиде по дяволите. Редник в пехотата след две учебни години в Харвардския университет! И това ми било армия!
— Да, истинско безобразие — съчувствено се обади Кринек от съседното легло. — В нашата армия царува истински хаос, няма никакво съмнение. Всичко зависи от връзките, които имаш.
— Аз имам големи връзки — рязко рече Спиър. — Как иначе бих могъл да вляза в Харвард? Но те не ми помогнаха, щом дойде заповедта за превеждането. Майка ми едва не умря, когато узна това.
— Да — учтиво забеляза Кринек, — това сигурно е било удар за всички твои близки.
Майкъл се усмихна горчиво и се обърна да види дали Кринек се подиграва с младежа от Харвард. Кринек беше служил картечар в 1-ва дивизия, беше ранен в Сицилия, а после втори път в деня на десанта в Нормандия и сега за трети път отиваше на фронта. Но Кринек — дребен и жилав тъмнокос младеж от предградията на Чикаго — искрено съчувстваше на благородния младок от Бостън.
— Е, нищо не се знае — обади се Майкъл, — може би войната ще свърши още утре.
— Ти какво, да нямаш някакви тайни сведения? — попита Кринек.
— Не — отвърна Майкъл, — но „Старс енд Страйпс“ пише, че руснаците напредвали по петдесет мили на ден.
— Ох, тия руснаци — поклати глава Кринек. — Аз не мога много да се надявам, че руснаците ще спечелят войната заради нас. В края на краищата пак Първа дивизия ще трябва да влезе в Берлин и да се доразправи с немците.
— Смяташ ли да направиш опит да те върнат в Първа дивизия? — попита Майкъл.
— Господи, разбира се, че не — поклати леко глава Кринек и вдигна очи от карабината, която почистваше на леглото си. — Аз искам да изляза от тая война жив. Всички знаят, че Първа дивизия е най-добрата в цялата армия. Какво ли не писаха за нея, а това е крайно опасно. Има ли да се превземе особено тежък участък на брега, има ли да се завземе укрепена височина, има ли да се поведе атака — винаги си спомнят за Първа дивизия По-добре е да пуснеш куршум между очите си, отколкото да попаднеш в Първа дивизия. Аз искам да ме причислят към някоя кротка невзрачна дивизия, за която никой нищо не е чувал и която не е превзела ни един град от Пърл Харбър до днес. Попаднеш ли в Първа дивизия, най-хубавото, на което можеш да разчиташ, е да те ранят. На два пъти ме награждаваха с „Пурпурно сърце“ и всеки път хората от взвода идваха да ме поздравяват. Командването винаги праща в тая дивизия най-добрите генерали, най-дейните и най-безстрашните, а това означава — сбогом, войнишко щастие. Аз вече дадох своя принос, нека сега други получат възможност да се проявят. — И Кринек се зае отново да почиства металическите части на карабината си.