— Виждате ли, сър — рече той, — отговорът зависи от съвестта на всеки отделен човек.
— Вие свирите ли на орган?
— Не, сър — отвърна пилотът на безмоторници.
— Ето, виждате ли — мрачно рече свещеникът. — А оня макаронаджия е единственият в групата, който може да свири. Откакто ми отказа, неделните ми служби са без никаква музика.
Дълго време пътуваха мълчаливо под хладния дъжд между лозови градини и следи от минали войни.
— Лейтенант О’Брайън — обади се най-после Майкъл, обхванат от внезапна симпатия към този блед и нежен младеж, — не се чувствайте задължен да ми отговорите, но много бих искал да зная как се измъкнахте от Холандия.
— Ще ви кажа — отвърна О’Брайън. — Дясното крило на безмоторника започна да се отделя от корпуса и аз сигнализирах на теглещия самолет, че трябва да се откъсна. Успях някак си да сляза на едно поле и когато се измъкнах от кабинката, всички войници, които пренасях, се бяха вече пръснали в различни посоки, защото ни обстрелваха с картечници от група къщи на около хиляда ярда от нас. Хукнах и аз и по пътя свалих нашивките си, защото хората просто побесняват, когато уловят противников летец. Нали знаете, при бомбардировки често се правят грешки, често пострадват и загиват цивилни. Така че, хванат ли те с нашивки, може лесно да пострадаш. Три дена лежах в една канавка и тогава ме намери някакъв селянин, който ме нахрани. През нощта човекът ме преведе през бойните линии до мястото, където се намираше едно английско разузнавателно поделение. Англичаните ме пратиха в тила. Скоро след това попаднах на един американски разрушител. На него ме снабдиха с тая куртка. Разрушителят снова из Ламанша цели две седмици. Боже мой, никога в живота си не се бях чувствал така зле. Най-после ме стовариха в Саутхамптън. Оттам пътувах със случайни коли и така се добрах до мястото, където преди се намираше нашата група. Оказа се обаче, че преди седмица заминали за Франция. Мен ме бяха обявили за изчезнал и господ само знае какво са съобщили на майка ми; личните ми вещи пък бяха пратили обратно в Щатите. Изобщо никой не прояви интерес към мен. Един пилот на безмоторник представлява бреме за всички, когато не предстои въздушен десант; никой няма пълномощие да ми плаща заплатата, нито да ми дава заповеди и никой не се интересува от мене. О’Брайън се засмя тихо, без, озлобление. — Когато чух, че групата ми е някъде около Реймс, качих се в Шербург на товарен параход, който пренасяше боеприпаси и провизии, и потеглих насам. В Париж останах четирийсет и осем часа за да си поотдъхна, макар че един лейтенант, който не е получавал заплата два месеца поред, рискува да умре от глад в този град… И ето ме сега тука…
— Войната — обади се свещеникът с тържествен глас — е много сложно нещо.
— Аз не се оплаквам, сър — побърза да се оправдае О’Брайън. — Честна дума, не се оплаквам. Дотогава, докато не ме карат да участвам в нови десанти, ще бъда най-щастливият човек в света. Разбера ли, че ще мога да се върна на старата си работа — аз търгувам с детски пелени в Грийн Бей, — не ще имам нищо против да правят с мен каквото решат.
— С какво търгувате? — изненадано попита Майкъл.
— С пелени — отвърна О’Брайън със смутена усмивка. — Двамата с брат ми имаме чудесно предприятие, разполагаме с два камиона. Сега за всичко се грижи само брат ми. Лошото е обаче, че никъде не могат да се намерят памучни материали. Преди десанта в Холандия писах на пет текстилни фабрики в Щатите, за да видя дали биха могли да ни помогнат…
„Ето с какви неща се занимават героите!“ — неволно си помисли Майкъл, когато джипът навлезе в покрайнините на Реймс.
По ъглите стояха военни полицаи, а пред катедралата бяха спрели голяма група коли. Майкъл забеляза, че Ноа, който се намираше на предната седалка, настръхна, очевидно сепнат от мисълта, че може да попаднат сред тая тилова бъркотия. И Майкъл просто не можеше да откъсне очи от барикадираната с пясъчни торби катедрала, чиито цветни стъкла бяха извадени и отнесени някъде на съхранение. Той си спомни смътно, че в първоначалното училище в Охайо беше пожертвал десет цента за възстановяване на тази църква, така силно пострадала в предишната война. Загледан сега от колата на свещеника нагоре към извисената в небето грамада, изпита задоволство, че парите му не са отишли напразно.
Джипът спря пред щаба на зоналната съобщителна служба.
— Слезте тука, лейтенант — каза свещеникът, — влезте вътре и поискайте да ви препратят във вашата група, независимо къде се намира в момента. Бъдете настойчив и не се колебайте да надигнете глас. Ако не получите резултат, почакайте ме тука. След петнадесет минути ще се върна и ще ги заплаша, че ако не ви уредят въпроса, ще пиша чак до Вашингтон.