Выбрать главу

Християн поклати глава. Налагаше се да реши какво да предприеме по-нататък, а това бе толкова трудно! Най-малката неправилна стъпка можеше да им струва живота, а той беше седнал да мисли за Химлер и неговата кариера, за миризмата на непрано бельо, която се излъчваше от шофьора, за малката птичка, която подскачаше по шосето, за страха на изгорелия от слънцето Бранд и за смешния начин, по който фотографът бе зарил уста в земята, сякаш искаше да си изкопае със зъби окоп.

А барикадата продължаваше да мълчи и само вятърът от време на време шумолеше в листата на повалените върху шосето дървета.

— Не излизайте от прикритието — заповяда шепнешком Християн.

— И аз ли трябва да остана тука? — попита с тревога Мешен.

— Да, ако нямате нищо против — сопна се Християн. — Чая сервираме в четири часа.

Смутен и разтревожен, Мешен се зае да издуха праха от затвора на карабината си.

Християн провря дулото на автомата си през стъбълцата на маргаритките и се прицели в барикадата. „За първи път! — въздъхна той дълбоко. — Първият ми изстрел в тая война…“ После даде два кратки откоса. Гърмежите прозвучаха някак си особено оглушително и зловещо сред околните дървета, а маргаритките заклатиха възбудено глави. Зад гърба му се чу някакво плачливо сумтене. „Бранд — сети се Християн, — военният фотограф…“

В продължение на миг-два нищо не се случи. Птичката беше отлетяла, маргаритките престанаха да клатят глави и ехото от изстрелите заглъхна в гората. „Естествено — помисли си Християн, — не са толкова глупави да останат зад барикадата. Това би било прекалено наивно.“

В тоя момент той забеляза как през пролуките в горната част на барикадата се появиха дулата на няколко карабини. Затрещяха изстрели и куршумите със злобен писък прелетяха над главата му.

— Не, не, моля ви се, не бива… — Това беше гласът на Бранд.

„Какво друго, дявол го взел, може да се очаква от един пейзажист на средна възраст!“ — помисли си Християн.

Когато от барикадата откриха отново огън, Християн си наложи да не затваря очи и преброи противниковите карабини. Шест, може би седем. Това беше всичко. Стрелбата спря така внезапно, както беше започнала.

„Чудесно! Дори невероятно! — помисли си Християн. — Сигурно зад барикадата нямат офицери. Навярно това са половин дузина хлапаци, които лейтенантът е изоставил, и сега, уплашени, са готови да се предадат.“

— Мешен!

— Слушам, господин подофицер.

— Върнете се при подофицер Химлер и му кажете да изведе колите на шосето. Оттук няма да ги видят, така че не рискуват нищо.

— Слушам, господин подофицер.

— Бранд! — с рязък и презрителен тон извика Християн, без да се обърне. — Бъди добър да млъкнеш.

— Добре — отвърна Бранд. — Разбрано. Не ми обръщай внимание. Ще изпълня всичко, което наредиш. Уверявам те. Можеш да разчиташ на мен.

— Мешен — рече Християн.

— Слушам, господин подофицер.

— Предайте също на Химлер, че аз ще се придвижа надясно през тая горичка и ще се опитам да обходя барикадата. Нека той вземе поне петима войници, да излезе на шосето и да тръгне вляво. По мое мнение зад барикадата има не повече от шест-седем души, въоръжени само с карабини. Смятам, че при тях няма офицер. Запомнихте ли всичко?

— Да, господин подофицер.

— След петнадесет минути ще дам изстрел с автомата — продължи Християн — и ще поискам да се предадат. Смятам, че няма да се съпротивляват, ако открият, че ги обстрелват откъм тила. Ако пък решат да се бият, Химлер веднага да открие огън. Ще оставя един човек тук, в случай че французите се опитат да се прехвърлят през барикадата. Запомнихте ли всичко?

— Да, господин подофицер.

— Добре. А сега вървете.

— Слушам, господин подофицер. — Мешен запълзя обратно с израз на решителност и съзнание за отговорността, която носи.

— Дистл! — обади се Бранд.

— Да? — отвърна Християн хладно, без да се обърне. — Ако искаш можеш да отидеш с Мешен. Ти не си мой подчинен.

— Предпочитам да вървя с теб — отвърна спокойно Бранд. — Оправих се вече. Бях се само поуплашил. — Той се засмя. — Просто не бях свикнал да стрелят по мене. Ти каза, че ще предложиш на французите да се предадат. Вземи ме тогава и мен. Никой от тях, няма да разбере твоя френски език.