— Господин лейтенант — меко, съвсем по цивилно се обърна Бранд към Харденбург, — наредено ми е незабавно да се явя на площада на Операта, за да предам снимките си, които ще бъдат отнесени със самолет в Берлин. Не бихте ли ми дали кола? Веднага ще се върна.
— Сега ще проверим — отвърна Харденбург. Той се обърна и се отправи към другия край на площада, където капитан Мюлер току-що бе пристигнал със своята кола-амфибия.
— Тоя лейтенант е просто влюбен в мене! — насмешливо рече Бранд.
— Но ще получиш кола — каза Християн. — Той е в много хубаво настроение.
— Знаеш ли, и аз съм влюбен в него — прибави Бранд. — Изобщо съм влюбен във всички лейтенанти. — Той се обърна и огледа къщите около площада, боядисани в пастелносиви цветове, задръстен сега от едри въоръжени мъже в сиви униформи с каски на главите, които бродеха лениво по него — тъй чужди тук, сред френските надписи и затворените кафенета.
— Няма и година, откакто бях в Париж последния път — рече замислено Бранд. — Бях облечен в синьо яке и фланелени панталони. Всички ме смятаха за англичанин и се отнасяха с особено внимание към мене. Помня — беше топла лятна нощ, — заведох с такси една хубава чернокоса девойка в онова чудесно ресторантче ей там, зад ъгъла. Да, заведох я, а после спах с нея. — Бранд мечтателно затвори очи и облегна глава върху бронираната страна на транспортьора. — Тя беше убедена, че единствената задача на жената е да задоволява прищевките на мъжа; имаше глас, който караше човека веднага да я пожелае, и бюст, какъвто рядко ще видиш. Преди вечеря пихме шампанско. В своята тъмносиня рокля изглеждаше толкова скромна и млада, че просто не можех да повярвам, че само преди час съм лежал с нея. Седяхме така, държахме си ръцете и, струва ми се, в очите й блестяха сълзи. После ядохме чудесен омлет и изпихме бутилка „Шабли“. Тогава аз изобщо не знаех, че съществува някакъв си лейтенант Харденбург, но знаех, че след час и половина ще бъда пак в леглото с моето момиче и се чувствах на седмото небе.
— Стига, престани! — възкликна Християн. — Престани, защото започвам да се разнежвам.
— Но всичко това беше в доброто старо време — продължи Бранд все още с притворени очи, — когато бях презрян цивилен, а не славен боец.
— Отвори очи — рече Християн — и забрави топлото легло, Харденбург се връща!
Двамата застанаха мирно пред лейтенанта.
— Въпросът е уреден — обърна се Харденбург към Бранд. — Можете да вземете кола.
— Благодаря, господин лейтенант — отвърна Бранд.
— Аз сам ще дойда с вас — добави Харденбург, — заедно с Химлер и Дистл. Говори се, че нашата част ще бъде разквартирувана около площада на Операта. Капитанът ме посъветва да се запознаем с обстановката на място. — Той се усмихна по начин, които очевидно му се струваше особено дружелюбен и топъл. — При това ние напълно заслужихме една малка разходка из града. Да вървим!
Придружен от Християн и Бранд, Харденбург се отправи към една от колите. Химлер беше вече зад кормилото и Бранд и Християн се настаниха на задните места. Лейтенантът седна отпред, изправен като кол — блестящ представител на германската армия и германския райх по булевардите на Париж.
Щом колата потегли, Бранд повдигна рамене и направи гримаса. Химлер направляваше с умела ръка машината към площада на Операта. По време на своите отпуски той на няколко пъти бе идвал в Париж и дори можеше да говори на сносен френски език. Поел върху себе си задълженията на водач, Химлер сочеше на спътниците си всички по-интересни места — кафенетата, които беше посещавал, вариетето, в което бе гледал една американска танцьорка негърка да играе съвсем гола, улицата, на която — според думите му — се намираше най-добре обзаведеният публичен дом в света. Химлер представляваше типичният за всички армии ротен комик и политикан. Той беше любимец на всички офицери и те му разрешаваха волности, заради които всеки друг биваше сурово наказван. Лейтенантът седеше чинно до Химлер, разглеждаше жадно пустите улици и дори си позволи на два пъти да се засмее на неговите шеги.
Прочутият площад на Операта, с неговите извисени колони и широките стъпала на околните къщи, беше буквално задръстен от войници. Те бяха толкова много, че в началото човек не можеше да забележи отсъствието на жени и цивилни лица тук, в самото сърце на града.
Бранд с важен и делови вид се отправи към едно от зданията, а Християн и лейтенантът слязоха от колата и се заеха да разгледат величествената, увенчана с купол сграда на Операта.