— Отивам — кимна глава Майкъл.
— Рой — обърна се Лора към Джонсън, — млъкни най-после и ти!
— Слушам, мадам — рече усмихнато Джонсън. — Да ти разкажа ли последната клюка?
— Жадувам да я чуя — отвърна тя, като възприе отново непринудения лек и оживен тон на салонните забави. Майкъл и мис Фримантл се отправиха към задната веранда.
— Жозефина си е намерила нов приятел — рече Джонсън. — Високия блондин, оня с особеното изражение на лицето, киноартиста Морън. — Чувайки това име, Майкъл се спря и мис Фримантл едва не се блъсна в него. — Каза ми, че се запознали в някаква картинна галерия. Всъщност ти не снима ли с него един филм миналата година, Лора?
Майкъл погледна изпитателно жена си, мъчейки се да открие някакво смущение по лицето й, но не долови нищо.
— Да. Един обещаващ артист — невъзмутимо отвърна Лора. — Малко лекомислен, но умен.
„Иди разбери тия жени! — помисли си изненадано Майкъл. — С лъжите си са в състояние да се промъкнат и в рая, без да им мигне окото.“
— Всъщност той ще бъде след малко тук — добави Джонсън. — Морън, искам да кажа. Дошъл е да участва в премиерата на летния театър и аз го поканих. Надявам се, Лора, че нямаш нищо против.
— Разбира се, че нямам — отговори Лора. Но Майкъл, който продължаваше да я наблюдава внимателно, забеляза, че лицето й трепна леко. В следващия момент тя обърна глава и той не можа да види повече нищо.
„Ето, това е бракът!“ — каза си Майкъл.
— Мистър Джон Морън? — обади се с живо задоволство по-младата мис Булар. — О, така се радвам! Според мен той е чудесен артист. И така мъжествен, нещо толкова важно за един актьор.
— Доколкото чувам — кисело подхвърли Майкъл, — Морън не бил равнодушен към младите момчета. — „Ах, тия жени! — помисли си той. — Готови са да се разплачат при мисълта, че родината им загива, че са претърпели най-позорното поражение в своята история, а в следващия момент вече блеят от възторг пред някакъв си празноглав и хубав киноартист. «Толкова мъжествен!»…“
— Не ми се вярва — възрази Джонсън. — Всеки път го срещам с различна жена.
— Може да е от „смесената порода“, така да се каже — упорстваше Майкъл. — Питайте жена ми. — Той погледна изпитателно Лора, търсейки някаква промяна в израза й, макар да съзнаваше, че става вече смешен. — Тя е работила с него.
— Не знам — рече Лора с отривист и небрежен тон. — Морън е възпитаник на Харвардския университет.
— Аз ще го запитам лично, когато дойде — заяви Майкъл. — Да вървим, мис Фримантл, преди жена ми да ме е заяла отново. Работа ни чака.
Двамата тръгнаха един до друг към задната част на къщата. От девойката се излъчваше приятен парфюм. Тя вървеше леко, с естествена грация, и Майкъл неочаквано разбра, че е много млада.
— Кога сте били в Европа? — попита той само за да послуша гласа й.
— Преди една година — отвърна тя. — Малко повече от година.
— Как беше там?
— Чудесно… и, страшно. Ние никога няма да успеем да им помогнем, каквото и да направим.
— Тогава вие сте съгласна с Джонсън — подхвърли Майкъл. — Нали?
— Не — възрази тя. — Джонсън просто повтаря онова, което другите му внушават да говори. В главата му няма нито една оригинална мисъл.
Майкъл се усмихна с неволно злорадство.
— Джонсън е много мил човек — малко бързо рече тя, сякаш се извиняваше за нещо. („Пътуването в Европа й е било от голяма полза помисли си Майкъл. — Ето например тя говори много по-културно и приятно от повечето американки.“) — Един почтен и благороден човек с най-хубави намерения. Но всичко му изглежда толкова опростено. Който обаче е бил в Европа, знае, че нещата далеч не са така прости. Европейският континент прилича на човек, който страда едновременно от две болести. Лекарството, което облекчава едната, усложнява другата — Фримантл говореше без афектация, дори малко неуверено. — Джонсън смята, че ако на пациента се предпише чист въздух и му се осигурят детски ясли и силни профсъюзи, всичко ще се оправи. Той твърди, че моите възгледи били объркани.
— Да — рече Майкъл. — Комунистите са силни с дълбокото си убеждение, че техните разбирания са прави. И винаги знаят към какво се стремят. Те умеят да действат, без да се колебаят.
— Аз не съм привърженица на крутите действия — рече Фримантл. — В Австрия имах достатъчно възможност да видя на практика някои от тях.