— Вермут! — обърна се Християн към собственика на кафенето, който го наблюдаваше тревожно иззад бара. — Не, по-добре един коняк.
Той се облегна на бара и втренчи поглед във войниците. Шампанското навярно беше отвратително. Бранд му беше казал, че французите слагат етикети от най-скъпи вина върху най-долнокачествени напитки. По този начин си отмъщаваха на германците, които не можеха да разберат измамата, проявяваха своя патриотизъм, като го съчетаваха с материалната облага.
Четиримата войници забелязаха, че Християн ги наблюдава и обхванати от известно смущение, побързаха да снишат гласове. Един от тях прокара виновно ръка по небръснатото си лице. Собственикът на заведението постави коняка пред Християн, който започна да пие на малки глътки, без да отклонява мрачния си студен поглед от войниците. Единият извади кесията си, за да поръча нова бутилка шампанско, и Християн видя, че е натъпкана с франкове. Боже мой, нима немската армия щурмуваше руските позиции заради такива мръсни бандити? Нима немските летци гинеха над Лондон заради тия жалки търговчета?
— Ей, ти! — извика Християн към войника с кесията. — Ела тука.
Човекът погледна смутено към другарите си, но те седяха притихнали, забили поглед в чашите си. Тогава той се надигна бавно и мушна кесията в джоба си.
— Мърдай по-живо! — извика Християн гневно. — Приближи се!
Войникът пребледня и повлече крака към Християн.
— Така ли се стои? Застани мирно!
Изплашеният войник изопна тяло и замръзна на мястото си.
— Как се казваш? — рязко попита Християн.
— Редник Ханс Ройтер, господин подофицер — избъбри войникът.
Християн извади молив и листче хартия и записа.
— Част?
Ройтер преглътна с усилие.
— Сто четиридесет и седма пионерска дружина — отвърна той.
Християн отново записа.
— Следващият път, когато решиш да пиянстваш, редник Ройтер — каза той, — не забравяй да се обръснеш и да закопчаеш куртката си. И помни, че когато говориш на началника си, трябва да застанеш мирно. Ще съобщя за тебе, за да ти наложат дисциплинарно наказание.
— Слушам, господин подофицер.
— Свободен си.
Ройтер въздъхна облекчено и се върна при масата.
— И вие също — рязко извика Християн към останалите, — приведете в ред униформите си!
Войниците мълчаливо закопчаха куртките си.
Християн им обърна гръб и погледна собственика.
— Още един коняк, господин подофицер?
— Не.
Той допи коняка си, хвърли няколко монети на бара и излезе, без да погледне четиримата войници в ъгъла.
Харденбург седеше в канцеларията с фуражка и надянати ръкавици. Изпъчен, сякаш яхнал кон, той разглеждаше окачената на срещуположната стена карта на Русия. Тая карта, издадена от министерството на пропагандата, показваше фронтовите линии от миналия вторник и беше нашарена с победоносни черни и червени стрелки. Канцеларията се намираше в едно старо полицейско здание и в помещението се носеше дъх на минали дребни престъпления и на немити френски полицаи, който никакви усилия на чистоплътните немски войници не бяха успели да премахнат. На тавана светеше една-единствена лампа, въздухът беше задушен, защото затъмнените прозорци бяха затворени, и в спарената атмосфера сякаш все още витаеха духовете на всички ония дребни престъпници, които са били бити тука.
Влизайки в канцеларията, Християн забеляза до прозореца някакъв дребен, с неприятно лице човек в униформа на френската полиция, който пристъпваше нервно от крак на крак и от време на време поглеждаше към лейтенанта. Християн застана мирно и отдаде чест. „Не, не може да продължава вечно така — помисли си той. — Рано или късно с това ще трябва да се свърши!“
Харденбург не му обърна никакво внимание, но Християн познаваше вече добре командира си и беше сигурен, че е забелязал присъствието му. Затова остана неподвижен до вратата, втренчил поглед в лейтенанта.
Изведнъж той почувства, че мрази тоя човек повече от най-големите си врагове, повече, отколкото Чърчил и Сталин, повече, отколкото английските и руските танкисти и минохвъргачи.
Харденбург погледна часовника си.
— Аха — рече той, без да вдигне глава, — подофицерът се явява навреме.
— Тъй вярно, господин лейтенант.
Харденбург се приближи до покритата с книжа писмена маса и седна пред нея. После взе една папка и каза: