— Седнете, подофицер — покани го фрау Харденбург, — и не обръщайте внимание на тоя хаос. Утешавам се с мисълта, че за всичко е виновна тая война — засмя се тя. — След войната ще живея съвсем иначе. Ще стана образцова домакиня и всяка дреболия ще има своето място. Засега обаче… — тя махна с ръка — важното е да оцелеем. Хайде, разправете ми нещо за лейтенанта.
— Какво да ви кажа — започна Християн, като се мъчеше да си спомни нещо по-хубаво или забавно във връзка с Харденбург, без, разбира се, да го издаде, че има две любовници в Рен и че е един от най-големите спекуланти в целия Бретан. — Лейтенантът е много недоволен от… но вие сигурно знаете това…
— Ах, как забравих! — възбудено възкликна фрау Харденбург и се наведе към Християн с оживено лице. — Подаръкът! Къде е подаръкът ми?
Християн се засмя малко смутено и отиде до куфара си, чувствайки върху себе си изпитателните очи на фрау Харденбург. После се обърна отново към нея, обаче тя продължи да го наблюдава с откровен и настойчив поглед, който още повече го смути. Той се приближи до нея и й подаде пакета, но тя дори не го погледна, втренчила студени очи в лицето на гостенина си, със загадъчна усмивка на устните. „Прилича на индианка — помисли си Християн, — истинска дива индианка!“
— Благодаря — рече фрау Харденбург най-после и обръщайки се, с бързи нервни движения на дългите си пръсти с лакирани нокти разкъса смачканата кафява обвивка на пакета. — О, дантелен шал — продума тя равнодушно. — От коя вдовица го е задигнал?
— Какво?
Фрау Харденбург се разсмя и докосна Християн по рамото, сякаш за да се извини.
— Нищо — рече тя. — Не желая да подронвам авторитета на съпруга си в очите на неговите подчинени. — После сложи на главата си черния шал, чиито меки дипли подхождаха чудесно на гладката й светла коса.
— Отива ли ми? — попита тя, наклонявайки глава към него. Християн беше достатъчно опитен, за да схване правилно израза на лицето й. Пристъпи към нея, тя вдигна ръце и той я целуна.
След момент фрау Харденбург се отдръпна, обърна се и се отправи към спалнята, без да сваля шала, който се спускаше по гърба й чак до гъвкавата й талия.
„Няма никакво съмнение — помисли си Християн, докато я следваше бавно, — че тая ще бъде по-интересна от Корин.“
Леглото беше разхвърляно. На земята се търкаляха две чаши, а на стената висеше една комична картина: гол овчар, който се люби на някакъв хълм с мускулеста овчарка. Фрау Харденбург се оказа по-добра от Корин, по-добра от всички други жени, с които бе имал връзки; по-добра от американските студентки, които идваха в Австрия, за да се пързалят на ски; по-добра от английските лейди, които се измъкваха тайно от хотела, след като съпрузите им заспят, по-добра от пълногърдите девственици от неговата младост, по-добра от нощните проститутки из парижките кафенета; по-добра изобщо, отколкото си бе представял, че може да бъде която и да било жена. „Бих искал — с мрачна ирония си помисли Християн, — бих искал отнякъде да ме види лейтенантът!“
Уморени и наситени, те се отпуснаха един до друг на леглото, загледани в своите осветени от обедната светлина тела.
— Очаквах те да дойдеш още от деня, в който те видях на оная снимка — рече фрау Харденбург. После се обърна и придърпа полупразната бутилка. — В банята има чисти чаши — добави тя.
Християн стана. В банята миришеше силно на тоалетен сапун, а на пода лежеше купчина непрано розово бельо. Той взе чашите й се върна при жената.
— А сега иди до вратата и се приближи бавно — рече фрау Харденбург.
Неловко усмихнат, Християн се върна до вратата на банята все още с чашите в ръце и тръгна обратно по дебелия килим, внезапно смутен от изпитателния поглед на жената.
— В Берлин има толкова много тлъсти стари полковници — каза тя, — че аз вече забравих как изглежда истинският мъж.
Фрау Харденбург вдигна бутилката и добави:
— Водка. Един приятел ми донесе три бутилки от Полша.
Християн седна на ръба на леглото и вдигна чашите, тя ги напълни и остави отворената бутилка на пода. Силният алкохол опари гърлото му. Жената пресуши чашата си на един дъх.
— Ето, сега се съживихме — рече фрау Харденбург, като се наведе пак за бутилката и мълчаливо напълни чашите. — Много време ти беше необходимо, докато стигнеш в Берлин — добави тя, чукайки се с Християн.